Изх. №94-00-137
08.10. 2012 г.
чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
чл. 15 от ППЗДДС
чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Във връзка с продажба на недвижим имот от юридическо лице, за което няма данни да е регистрирано по ЗДДС, са определени дължимите данъци и такси във връзка с доставката, а именноместен данък, съдебна такса и нотариална такса.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли нотариусът при изповядване на сделката да прави изчисления каква е цената без ДДС или това е задължение на страните по сделката?
2. Следва ли нотариусът при изповядване на сделката да начислява дължимите данъци и такси по доставката върху цената без ДДС, когато купувач е физическо лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Разпоредбата чл. 12, ал. 1 от ЗДДС определя, като облагаема доставкавсяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл. 82, ал 1 от ЗДДС задължение за начисляване наданък върху добавената стойност възниква за всяко регистрирано по ЗДДС лицедоставчик по облагаема доставка. Изключение от това правило е регламентирано с чл.91 от ЗДДС, съгласно който данъкът се внася от нерегистрирано лице при вътреобщностно придобиване на ново превозно средство и на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
Включването на дължимите във връзка с доставката данъци и такси е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицетоплатец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката. Така, съгласно изричното правило на чл. 15 от ППЗДДС данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими.
Размерите на дължимия местен данък и нотариална такса се определят съответно по реда на ЗМДТ и на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Доколкото тези нормативни актове предвиждат съответните данъци и такси да се изчисляват от уговорената цена /например чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ/ за такава следва да се приеме цената без начисления ДДС. Ако съответният нормативен акт задължава нотариуса да изчисли дължимите данъци и такси, той следва да се съобрази със съответните разпоредби като определи уговорена цена по сделката без дължимия ДДС.
По втори въпрос:
Лицата, задължени да начисляват и плащат ДДС са императивно изброени в чл. 82 от ЗДДС. Нотариусите не са задължени да определят размера на дължимия ДДС при доставките на недвижими имоти.
В случай, че продавачът е регистрирано по ЗДДС лице и доставката е облагаема, на датата на прехвърляне собствеността на имота за него ще възникне задължение за начисляване на данък независимо от качеството на получателя по доставката /юридическо или физическо лице/.
Данъчната основа следва да се определи от продавача съобразно чл. 26и чл. 27 от ЗДДС.
В случай, че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС се приема, че той е включен в договорената цена.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘