Изх. № 20-00-432
20.03. 2013 г.
чл.30, ал.2ичл.22, ал.4 от ЗДДС
чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има намерение да извършва услуги оказвани във връзка с транспорт на стоки, като същото не разполага със собствени транспортни средства.
Тъй като в запитването няма конкретна фактическа обстановка в телефонен разговор допълнително е уточнено, че дружеството възнамерява да извършва услуги на данъчно задължени лица свързани с организиране на транспорт на стоки. Същото не разполага със собствени или наети под наем транспортни средства, като извършването на транспортната услуга ще се възлага на лицензирани транспортни дружества.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли са нарушения по смисъла на ЗДДС в случай, че дружеството извършва услуги оказвани във връзка с международен транспорт на стоки, без да разполага със собствени транспортни средства и съответните разрешителни?
2. Следва ли да се начислява данък и как следва да се документират тези доставки?
3. Налице ли е право на данъчен кредит по фактури за транспортни услуги осъществени от дружества превозвачи и услуги по транспортна обработка?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
ЗДДС определя като спедиторска услуга, услугата по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки и включените в него дейности по транспротна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане (чл.30, ал.2ичл.22, ал.4 от ЗДДС).
Предвид изложеното в телефонен разговор с представител на дружеството, считам, че дейността му може да се квалифицира като спедиторска по смисъла на ЗДДС.
В ЗДДС и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не се съдържат разпоредби, въз основа на които да се определи като ,,нарушение” извършването на посреднически услуги във връзка с международен транспорт на стоки в случай, че доставчикът не разполага със собствени транспортни средства или съответните разрешителни.
В случаите на международен транспорт по чл. 30 от ЗДДС и чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС липсата на лиценз за извършване на международен превоз на товари би довела до невъзможност за прилагане на нулеваданъчна ставка за доставката, тъй като съгласно чл. 23, ал. 1във връзка с чл. 23, ал. 6 от ППЗДДС това е документ, с който се удостоверява прилагането на преференциална данъчна ставка.
По втори въпрос:
В член 30 от ЗДДС са регламентирани случаите, при които за доставката на услуги по международен транспорт на стоки, може да се приложи нулева ставка.
С нулева ставка на данъка се облага всяка услуга по транспорт на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната,
или
3. между две места на територията на страната,когато е част от превоз по т. 1 и т. 2.
Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки, облагаеми с нулева ставка по чл. 30 от ЗДДС са регламентирани в чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Съгласно чл. 36, ал. 8 от ППЗДДС спедиторските, куриерските и пощенски услуги, оказвани във връзка с такъв транспорт са приравнени на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от ЗДДС, т.е. за такива услуги също ще се прилага нулева ставка. В чл. 36, ал. 5, т. 2 от ППЗДДС е уточнено, че спедиторските услуги са услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране, застраховане и митническо оформяне.
Документите, с които се удостоверява извършването на спедиторски услуги, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки, са регламентирани в чл. 36, ал. 6 от ППЗДДС.
Данъчният режим при доставка на спедиторски услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, в сила от 01.01.2010 г., е в пряка зависимост от статута на получателя на услугата – данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗДДС за предоставяни спедиторски услуги мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва. Когато услугата е по транспорт на стоки, осъществяван извън Европейския съюз и същата е предоставена на данъчно незадължено лице, то предвид ал. 2 на чл. 22 от ЗДДС мястото на изпълнение е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Европейския съюз или извън него и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случаите, при които тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя, като дефиницията на понятието “постоянен обект“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС.
Изключение от горепосоченото правило е налице, когато получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците или служителите си. В този случай мястото на изпълнение на доставката по транспорт на стоки на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДДС се определя по реда на ал. 1 от същия член и е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз. Спедиторска услуга по ал. 4 от същата правна норма е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане. Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС не се прилага.
По трети въпрос:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал.1 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За повече информация Ви уведомяваме, че е публикувано в Интернет страницата на НАП (www:nap.bg) становище Изх. № 93-04-44 от 08.03.2007 г. на дирекция “Данъчна политика“ към , за практическото приложение на чл. 22, чл. 29 и чл. 30 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.