Изх. № 20-00-483
12.01.2015 г.
ЗКПО – чл.3, ал.2, чл. 13, чл. 73, чл. 92, ал. 6
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-483/ 08.12.2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Българско дружество – агенция за временна заетост, която изпраща български служители, наети в Р. България по договори за временна заетост с френски работодатели, възнамерява да се регистрира като работодател/осигурител в Република Франция във връзка с назначаване на френски гражданин, който ще осъществява трудова дейност във Франция за целите на дейността на местното дружество. Трудовият договор с френския гражданин, респ. и осигуровките ще бъдат удържани и плащани съгласно френското законодателство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще бъдат ли признати за разход за данъчни цели съгласно българското данъчно законодателство изплащаните за сметка на местното дружество трудови възнаграждения и осигуровки на нает френски гражданин, който ще полага труд на територията на Република Франция?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица са данъчно задължени за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. В глава трета на ЗКПО, озаглавена „Международно облагане” и по-конкретно в чл. 13 от същата е указано, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Между Народна Република България и Република Франция е подписана „Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода”, ратифицирана с Указ № 1579 на ДС на НРБ от 15.05.1987 г. – ДВ, бр. 39 от 1987 г. иобн. в ДВ, бр. 41 от 31.05.1988 г., в сила от 1.06.1988 г. /СИДДО с Франция/.В чл. 4 от тази СИДДО са изброени критериите относно наличие на „място на стопанска дейност” на едно предприятие, както и облагането на печалбите чрез това място на стопанска дейност.
Доколкото в отправеното запитване са обективирани намерения за осъществяване на дейност на местно дружество в Република Франция, то следва да бъде извършена първо преценка дали българското дружество, регистрирано като работодател в Република Франция ще формира място на стопанска дейност във Франция, наличието на което обстоятелство предпоставя и проявлението му като данъчно задължено лице съгласно френското данъчно законодателство. В тази връзка поясняваме, че компетентността на органите на НАП е да преценяват дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България с оглед териториалната им компетентност във връзка с прилагане на българските данъчни закони, а не относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български дружества.
Предвид гореизложеното, указваме, че при извършвана стопанска дейност в чужбина от местно юридическо лице, приложими по отношение формирането на данъчния финансов резултат и декларирането за целите на ЗКПО са
чл. 3, ал. 2, чл. 73 и сл. (загуба от източник в чужбина), както и чл. 92, ал. 6 (доказателства за размера на внесените в чужбина данъци) от закона.
В случай, че местното дружество не формира място на стопанска дейност във Франция, за данъчни цели се признават разходите, които са свързани с дейността и са документално обосновани(чл. 10 и чл. 26 от ЗКПО). Следователно всички извършени от местното дружество разходи за възнаграждения и осигуровки за наето по трудов договор чуждестранно физическо лице, които отговарят на посочените законови критерии, следва да бъдат признати за данъчни цели.
В случай, че във връзка с извършваната от българското предприятие дейност възникнат конкретни въпроси относно прилагане на СИДДО с Република Франция, то може да отправите същите до компетентната дирекция СИДДО при ЦУ на НАП- София, бул. „Дондуков” № 52.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘