№476-1/15.04.2013 г.
чл.79, ал.17 от ППЗДДС
чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № … по описа на дирекцията,в което е описана следната фактическа обстановка:
Извършвате строителни услуги на получател данъчно задължено лице в държава членка, като недвижимият имот се намира на територията на друга държава членка. Интересувате се при документирането на доставката законодателството на коя държава следва да се приложи, предвид факта, че получателят и недвижимият имот са в две различни държави и по какъв начин да се удостовери това.
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
С чл.111а от ЗДДС(ДВ. Бр.94/2012г. в сила от 01.01.2013г) са въведени нови правила за документиране на доставките. Общият принцип е, че доставките се документират по законодателството на държавата членка, където емястото на изпълнение на доставките и по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната. Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на ал.2, на чл.111а, съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1 лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект- има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Следователно, за да се приложи чл.111а от ЗДДС е необходимо едновременно с изискванията към доставчика да е изпълнено и изискването данъкът по доставката да е изискуем от получателя.
Ако получателят по доставката е регистриран в държавата членка по местонахождението на имота, където е мястото на изпълнение на доставката, за него ще възникне задължение за начисляване на ДДС за получената услуга и документирането на доставката ще се извърши по реда на чл.111а от ЗДДС.
Чл.79, ал.17 от ППЗДДС регламентира, че при доставка на услуга по чл.21, ал.4 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка.
На основание чл.21, ал.4, т.1, б.”б” от ЗДДС , мястото на изпълнение на доставка на услуга по СМР е мястото, където се намира недвижимият имот.
Документирането на услугите по чл.21, ал.4 от ЗДДС следва дасе извърши по правилата на държавата членка по местонахождението нанедвижимият имот, когато получателят няма регистрация за целите на ДДС в тази държава и за него не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Тъй като дружеството ще извършва доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, е необходимо да се запознаете със законодателството на тази държава.
В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани определени документи, необходими за удостоверяване на доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Същите следва да се прецизират от доставчика, в зависимост от конкретно извършената услуга.Следва да имате предвид, че доказателствата подлежат на анализ и контрол от орган по приходите в конкретно ревизионно производство.
‘