Изх. № 53-00-448/29.08.2011 г.
ЗДДС, чл.113, ал.11
ППЗДДС,чл.79а, ал.1
чл.79а, ал.6, т.2
… ЕООД прилага т.нар. система на „самофактуриране” по реда на чл.79а от ППЗДДС по отношение на част от своите доставчици на дървесина. Част от тези доставчици са държавни горски стопанства, с които … ЕООД има сключени споразумения по чл.79а от ППЗДДС за „самофактуриране”.
Посочено е също така, че от м. 04.2011 г.е в сила нов Закон за горите (ЗГ), който предвижда нова структура и организация в управлението на горите-държавна собственост. Предвижда се създаването на шест юридически лица със статут на държавни предприятия. Държавните горски стопанства получават статут на териториални поделения към съответното новоучредено държавно предприятие. От датата на вписване в търговския регистър на държавните предприятия се заличава регистрацията на съответните държавни горски стопанства. Съгласно чл.174 от ЗГ, териториалните дирекции ще притежават значителна самостоятелност-ще могат да сключват договори от свое име и за своя сметка, да водят отделно счетоводство, да имат отделни банкови сметки, право да водят дела, да имат качеството на работодател и др.
Поставените в запитването въпроси са следните:
1. Ще може ли … ЕООД да продължи досегашната практика на „самофактуриране” и с новите държавни предприятия, съответно техните териториални поделения като сключи нови споразумения по чл.79а от ППЗДДС?
2. При преобразуването на бюджетни предприятия в държавни предприятия, правоприемникът явява ли се правоприемник на всички права и задължения на преобразуващото се дружество по ЗДДС във връзка с тях, поради което изискването на чл.79а, ал.6, т.2 от ППЗДДС е налице по отношение на новите държавни предприятия, съответно техните териториални поделения?
3. Следва ли да се счете, че с новоучредените по ЗГ държавни предприятия (съответно техните териториални поделения), явяващи се правоприемници на сегашните държавни горски стопанства ще е спазено изискването на чл.79а, ал.6, т.2 от ППЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба, изразяваме следното становище:
В чл.113, ал.11 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е регламентирано, че фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни. Условията и редът за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите, се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.79а, ал.1, изр. първо от ППЗДДС, в случаите по чл.113, ал.11 от закона получателят по доставката може да издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, ако има предварително писмено споразумение за това между двете страни.
По смисъла на ал.6 на чл.79а от ППЗДДС, споразумение могат да сключват само регистрирани по закона лица, за които са налице едновременно следните условия:
1. установени са на територията на страната;
2. извършват независима икономическа дейност не по-малко от две години преди сключване на споразумението;
3. не е налице обстоятелство по чл.176а, ал.1 от закона.
Съгласно §9, ал.3 от ЗГ държавните горски стопанства се трансформират в териториални поделения на държавните предприятия, които са новорегистрирани юридически лица, създадени със Закона за горите.
Тъй като съгласно чл.174 от ЗГ държавните горски стопанства запазват частично своята правосубектност по отношение на сключените с тях договори може да се приложи разпоредбата на чл.79а от ППЗДДС. Новосъздадените държавни предприятия не са универсални правоприемници на държавните горски стопанства по силата на разпоредбата на § 9, ал.2 от ЗГ.
За да бъде приложена в случая разпоредбата на чл.79а, ал.1 във връзка с ал.6 от ППЗДДС, от договора трябва да е видно, че държавното предприятие действа като доставчик в качеството му на юридическо лице, на което със закон е възложена дейността, извършвана преди това от държавните горски стопанства.’