Изх. № 53-00-100
20.05. 2015 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл.84 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Община възлага с договор на,,“ ЕАД , да реализира приходи от дейността на обществения градски транспорт на територията наобщина, да отчита изпълненито на транспортната услуга и да се разплаща с транспортните оператори за изпълнената от тяхуслуга по транспорта.
Съгласно сключени договори с дружествата транспортни оператори възнаграждението им се изчислява по следната формула:
Месечно възнаграждение = възнаграждение + компенсация за обществена услуга + стимули – санкции
Размерът на санкциите е определен за вид нарушение както следва: нередовен курс по вина на оператора, неизвършен курс по вина на оператора, за всяко констатирано неоснователно отклонение от маршрута или подминаване на спирка, за констатирана неизправност на валидатор и други подобни подробно договорени между страните.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начислява ДДС върху санкциите /неустойки/ наложени на транспортните оператори за неизпълнение на клаузи по договор?
2.Как следва да бъдат документирани посочените неустойки?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в закона е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката.
В тази връзка неустойките дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между страните нямат характер на плащане по доставката.
В конкретния случай, от изложените в запитването обстоятелства е видно, че се касае за неустойка /санкция/, дължима от доставчика /транспортния оператор/, имаща за цел да обезщети възложителяза вреди от неизпълнението на договора, т.е. касае се за неустойка, която няма характер на доставка и върху размера на неустойкатане следва да се начислява ДДС.
Следва да се има предвид, че размера на неустойката /санкцията/ не участва при определяне на данъчната основа по доставката на услугата от транспортния оператор и в този смисъл с нея не следва да се намалява възнаграждението по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ задължителни реквизити, който удостоверява получаването й. Следователно .., следва да документира дължимата от транспортните оператори санкция за определения вид нарушение, като издаде документ удостоверяващ плащането й.
В случая ще са налице две насрещни вземания, като обстоятелството, че между тях може да се извърши прихващане, по реда на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не влияе на техния характер, съответно на данъчното им третиране за целите на ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘