Изх. № 53-04-412
16.06. 2016 г.
чл. 118, ал.10 от ЗДДС
„М“ ЕООД извършва търговия с горива чрез отложено плащане и безкасови регистрации на разплащанията, посредством карти или чипове, които отчитат транзакцията, след зареждане на гориво, чрез ПОС терминал, директно свързан с ЕСФП на всяка бензиностанция. На този принцип работят и други лица, като DKV, EUROWAG, UTA, както и всички вериги бензиностанции в България.
Във връзка с разрастването на дейността „М“ ЕООД и бензиностанции „Е “ са влезли в стратегическо партньорство, с което „М“ ЕООД предоставя иновативен за картовите оператори продукт „Карта за зареждане с отстъпки при плащане в обекта за физически и юридически лица“. Всяка карта е със специфичен номер, като клиентите на „М“ ЕООД ще зареждат посредством тези карти гориво на бензиностанции „Е“. При зареждане на горивото клиента е задължен да го заплати непосредствено при зареждането ползвайки отстъпка 0,08 лв., като от съответната бензиностанция се издава бон от ЕСФП, свързана с НАП. „М“ ЕООД не притежава, не съхранява и няма достъп до горивото в нито един етап от серията от доставки.
В края на всеки месец „Е“ ще издава фактури на „М ООД за заредените горива – една за юридическите лица и една за физическите лица, със стойност сбора на плащанията от клиентите, както и кредитно известие за разликата между договорената отстъпка между „Е“и „М“ ЕООД в размер на 0,10 лв. и „М“ ЕООД и клиентите в размер на 0,08 лв.
От своя страна „М“ ЕООД отчита извършените към клиентите доставки, като за клиентите физически лица се издава отчет за извършените продажби, а за клиентите юридически лица – фактури.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какви за задълженията на „М“ ЕООД поЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, какъвто в случая се явява „М“ ЕООД, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.Посилата на ал.13 от посочената разпоредба когато за две или повече доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура, която задължително съдържа реквизитите по чл.114, ал.1, т.9 -15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
В ал.3, т.1 от чл.113 от ЗДДС е предвидено, че фактура може да не се издава за доставки, по които получател е данъчно незадължено физическо лице. В този случай, ако за доставката не е издадена фактура доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл.119 от ЗДДС следва да състави отчет за извършените продажби, който да съдържа посочената в чл.112 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) информация. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден от данъчния период.
Предвид това, че доставките, които ще извършва „М“ ЕООДса с място на изпълнение на територията на страната и доколкото не попадат в обхвата на освободените доставки по глава четвърта от ЗДДС, както и в доставките, за които е приложима нулева данъчна ставка, то за дружеството, в качеството му на доставчик възниква задължение за начисляване на данък, прилагайки данъчна ставка 20 на сто.
В ал. 6 на чл. 114 от закона е регламентирано, че всяко данъчно задължено лице следва да осигури по избран от него начин автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури или известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма от момента на издаването им до края на периода на съхранението им.
Легални дефиниции на понятията „автентичност на произхода” и „цялост на съдържанието” са дадени в § 1, т. 65 и т. 66 от ДР на ЗДДС, според които автентичност на произхода означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката, а цялост на съдържанието означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено.
Съгласно ал. 10 на чл. 114 от ЗДДС гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Контролът върху стопанската дейност е процедура или технология, която се прилага и поддържа в предприятието и създава уверение относно правилното, навременно и точно отчитане на стопанската дейност като цяло и отделните стопански операции в частност. Този контрол дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка. Изборът на процедура за контрол на стопанската дейност е изцяло на данъчно задълженото лице. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. В този смисъл е и тълкуването, направено в обяснителните бележки, издадени от Главна дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз” към Европейската комисия относно правилата за фактуриране по ДДС, които макар и да не са законово обвързващи, дават яснота относно насоката за тълкуване на изискванията във връзка с документалното осигуряване на контрола върху стопанската дейност от стопанските субекти.
Предвид изложеното, избраният от задълженото лице контрол върху стопанската дейност е необходимо да създава надеждна одитна следа и да бъде организиран по начин, който дава възможност както за проверка на издадената фактурата чрез свързването й с други документи – договор, поръчка, известие за доставка, платежни документи, справки, описи и др., така и връзката на документите с доставката на стоки или услуги.
Съгласно чл. 118, ал.10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие /до края на двадесет и четвъртия час на съответната дата/или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В следващата ал. 11 на чл. 118 от ЗДДС изрично са посочени лицата, които са освободени от задължението да подават горните данни, като в т.4 от същата разпоредба попада получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез ЕСФП и получателят е краен потребител. „Краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител /т. 69 от ДР на ЗДДС/.„Краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива /т. 70 от ДР на ЗДДС/.
По отношение на изложения в запитването случай на интернет страницата на НАП, » За бизнеса » Програмни продукти » Информационна система “Контрол на горивата“ (http://www.nap.bg/page?id=547) в рубриката „Често задавани въпроси“ е разгледан аналогичен случай. Посочено е, че лице извършва търговия нагорива на едро и дребно, като е предоставена възможност на клиентите да зареждат горива и от бензиностанции, които са собственост на друго лице. Тези продажби се регистрират с карти. Доставката от бензиностанциитекъм крайните клиенти се документира с издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, и фактура към лицето извършващото търговията на горива на едро и дребно. Бензиностанцията е краен разпространител, но документално получател по доставката е лицето извършващо търговията на горива на едро и дребно, което от своя страна издава фактура на крайния потребител. Поставеният въпрос е: съгласно чл. 118 от ЗДДС, ще се отчитат ли тезидоставкив информационнатасистема „ Контрол на горивата”?
Според отговора на НАП не е нужно да се подават данни към НАП чрез информационнатасистема „ Контрол на горивата” след като продажбитена горива се осъществява от краен разпространител /бензиностанция/ и са отчетени чрез ЕСФП.
Тъй като, както бе посочено по-горе описаният в настоящото запитване случай е аналогичен на посочения по-горе, то за „М“ ЕООДне възниква задължение да подават данни към НАП чрез информационнатасистема „ Контрол на горивата”.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.