Изх. № 53-04-421/27.06.2014 г.
ЗДДС,
чл.21, ал.1 и ал.2
чл.21, ал.5, т.2, б. „в”
чл.86, ал.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” . е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № …/19.05.2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Адвокатско дружество …предоставя правни услуги на физически и юридически лица, установени в трети страни (Турция, Лихтенщайн и Швейцария).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е основание за начисляване или неначисляване на данък в издаваните фактури от адвокатското дружество за оказаните правни услуги на физически и юридически лица, установени извън ЕС?
2. В какви случаи и при какви условия не следва да се начислява данък за предоставени правни услуги за физически и юридически лица, установени извън ЕС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС регламентират общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга. Според посочените разпоредби мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя спрямо статута на съответния получател на услугата – дали е данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
По смисъла на чл.21, ал.1 на от ЗДДС, когато получателят е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
В случай, че получателят по доставката е данъчно задължено лице, следва да се има в предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид фактическата обстановка в запитването и в зависимост от статута и местоположението на получателя са възможни следните две хипотези на данъчно облагане:
– Когато получателят на услугите е данъчно задължено лице, установено извън ЕС, приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай, за адвокатско дружество „… не възниква задължение да начислява данък и респективно да подава VIES – декларация.
– Когато получателят на услугите е данъчно незадължено лице, установено извън ЕС, мястото на изпълнение ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.5, т.2, б. „в” от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия – получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава извън Европейския съюз и предмет на доставките са услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;
И в този случай,за адвокатското дружество няма да възникне задължение да начисли данък на основание разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘