Изх. № 20-00-115
20.05. 2015 г.
чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС
чл.121 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванията е следната:
Румънско дружество регистрирано за целите на ДДС в Румъния извършва дистанционни продажби на стоки на физически лица в България. Същото дружество има регистрация по ЗДДС в България на основание чл. 100 ал .1 от закона без да има реализиран оборот.
В запитването е описано, черумънското дружество няма място на стопанска дейност в страната, няма наети или собствени складове, офиси, магазини и др., няма нает персонал, единствено е получател на доставки за счетоводно, административно и куриерско обслужване.
Според изложеното в запитването доставките на стоки ще се доставят в България от куриерска компания, която ще приема пратките от склад на дружеството в Румъния и ще ги предава директно на крайните клиенти /данъчнонезадължени лица/ в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Под кой ДДС номер /румънски или български/, следва да се извършват дистанционните продажби по реда на чл. 14 от ЗДДС осъществявани към нерегистрирани по ЗДДС лица в България?
2. В случай, че доставките са за данъчнозадължени регистрирани по ЗДДС лица, как следва да се определи доставката като:
– ВОД и ВОП на собствени стоки за целите на независимата си икономическа дейност в България или
-ВОД от румънски ДДС номер и ВОП за българското дружество получател?
3. Под кой ДДС номер /румънски или български/, следва да се получават услугите за счетоводно, административно и куриерско обслужване предоставяни от български доставчици?
4. Какви документи следва да изготви дружеството под българския ДДС номер, с цел доказване на доставките, предвид липсата на място на стопанска дейност на територията на страната?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 от закона е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДДС регламентира, че мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.
В конкретния случай в запитването е посочено, че румънското дружество доставчик е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, като извършваните от него доставки не надвишават определеният праг, съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДДС. В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДДС, че всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2 от закона, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС /конкретно Румъния/, че дистанционните продажби, които извършва желае да са с място на изпълнение на територията на страната. В този случай, дистанционнитепродажбите на територията на страната, следва да се осъществяват под българския идентификационен номер за целите на ДДС.
По втори въпрос:
Предвид изложеното в запитването и доколкото чуждестранното лице няма място на стопанска дейност в страната, няма персонал, няма наети или собствени складове, офиси, магазини и др. за доставката на стоки от румънското дружество продавач за данъчнозадължени регистрирани лица по ЗДДС, следва да се прилагат общите правила на закона.
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези и условия, при които е налице вътреобщностно придобиване, като най –общо ВОП е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За повече информация относно правната регламентация на вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС, , следва да имате предвид разяснение дадено с писмо изх.№ 91-00-241 от 04.06.2009 г. на Изп.директор наНАП, което е публикувано на интернет страницата на НАП /www: nap.bg/.
По трети въпрос:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ).
Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната предвид чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, като съгласно чл. 54, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от доставчика по доставката.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната“ и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. “Постоянен обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието “постоянен обект“ следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95) съгласно която под “постоянен обект“ следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги“, т. е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Притежаването на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчнозадълженото лице има постоянен обект, предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
В конкретния случай, доколкото в запитването е посочено, чечуждестранното дружествоне е установено на територията на страната чрез постоянен обект, мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателят по доставката, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В този случай доставката е с място на изпълнение извън територията на страната (в другата държава членка) и във фактурата, издадена по чл. 113 от ЗДДС не следва да се начисляваданък. В този случай във фактурата, следва да се посочи ДДС номерът на получателя, издаден от държавата членка, в която лицето е установено с оглед седалището си, или от държавата членка, в която лицето е установено чрез постоянен обект, ако услугите на дружеството са свързани с дейността на този постоянен обект. В този случай се подава освен справка -декларация и VIES -декларация за съответния данъчен период.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл. 121 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), ЗДДС и ППЗДДС.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСч предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства. В случая, когато чуждестранно лице е регистрирано по ЗДДС за доставки с място на изпълнение на територията на страната отчетността, която трябва да води същото за целите на ЗДДС, следва да включва воденето на дневници за покупки и продажби, както и изготвянето на справка – декларация, когато същото не извършва независима икономическа дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тези случай няма пречка, лицето да води счетоводство за дейността на чуждестранното лице на територията на страната, съгласно изискванията на ЗСч.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.