fbpx

правната регламентация на ВОП по чл.13, ал.1, ал.3 и ал.6 от ЗДДС, в т.1.3, ДО на ВОП се определя съгласно чл.64, ал.1 от ЗДДС. В т.2.3.2 на същото, ДО на ВОП по чл.13, ал.6 от ЗДДС следва да се опред

В Дирекция ОДОП –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-415/ 06.11.2014г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с производство и търговия на мъжки дрехи. Внасят се материали от Китай и Индия. Част от стоката внос от Китай влиза през друга държава членка – Австрия чрез австрийски спедитор за сметка на дружеството.
Съгласно чл.13, ал.6 от ЗДДС е налице ВОП. Дружеството не е регистрирано в Австрия за целите на ДДС. Стоките са внесени за сметка на българското дружество. Транспортирането е от територията на държавата членка на вноса до територията на страната и е за целите на икономическата дейност на територията на страната. Транспортът е за сметка на дружеството и има фактура от българска фирма. Дружеството е регистрирано по ЗДДС.
Документите, с които разполага дружеството са:
1.Търговска фактура от китайската фирма – изпращач на стоката.
2.Митническа декларация от австрийска митница.
3.Допълнение към митническата декларация.
4.Сметка от австрийската митница за сумите на разходите по митническия кодекс на мито, данък оборот и вътрешен данък.
5.Проформа фактура от „……….“ ЕООД за дължимо мито на австрийската митница в лева, платено за сметка на дружеството от „…………“- Австрия.
6.ЧМР за транспорта на стокита/материалите.
7.Две фактури от „………..“ ЕООД-България за транспорта от Китай до България:
-първата за транспорт и услуги по транспорта от Китай до Виена – Австрия – освободена от начисляване на ДДС съгласно чл.30 от ЗДДС,
-втората е за вътреобщностен транспорт от Виена до Пловдив с начислен ДДС.
Чл.117 от ЗДДС изисква дружеството да издаде протокол като придобиващ за ВОП и да начисли ДДС. Данъчната основа, съгласно чл.64, ал.1 от ЗДДС при ВОП се определя по общия ред – чл.26 от ЗДДС.
Според Указание № 91-00-241 от 04.06.2009г. относно правната регламентация на ВОП по чл.13, ал.1, ал.3 и ал.6 от ЗДДС, в т.1.3, ДО на ВОП се определя съгласно чл.64, ал.1 от ЗДДС. В т.2.3.2 на същото, ДО на ВОП по чл.13, ал.6 от ЗДДС следва да се определи, като данъчната основа на вноса в съответната държава членка се увеличи съобразно регламентираното в чл.55 от ЗДДС.
,
Поставени са следните въпроси:
1.Какво следва да се включи в ДО на протокола по чл.117 за ВОП освен левовата равностойност на фактурата от Китай и митото, платено в Австрия?
2.Следва ли в данъчната основа да се включи транспортът, платен от дружеството, за който има издадена фактура без ДДС, съгласно чл.30 от ЗДДС? Ако да, следва ли да се включат и всички позиции от фактурата, а именно авионавло, карго застраховка, товаро-разтоварни работи, административно обработка, фискална митница?
3.Трябва ли да се включат други суми от приложените документи по това придобиване?
4.Какво се съдържа в текста „съпътстващи разходи“ на чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС и кой доставчик се има предвид – доставчикът на стоките от Китай или съпътстващите доставки по ВОП – например доставчикът на транспорта „………..“ ЕООД?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По първи и трети въпрос:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
По смисъла на чл.13, ал.3 от ЗДДС, за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
В ал.6 на същия член е указано, че ал.3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
В този смисъл, транспортирането на стоката от Австрия – мястото, където е осъществендо територията на страната за дружеството е ВОП, тъй като стоките са внесени за сметка на дружеството.
Видно от приложените към запитването документи, представен е митнически документ за внос на стока с получател българското дружество и представител „…………“ – Австрия
Видно в конкретния случай са изпълнени следните условия:
1. стоките са внесени за сметка на лицето в друга държава членка – Австрия,
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4.транспортът е за сметка на лицето;
5. лицето – придобиваще регистрирано по ЗДДС на територията на страната.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е едно и също лице.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗДДС, данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл.26.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
По смисъла на чл.26, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Данъчната основа се увеличава със:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
По смисъла на чл.64, ал.4, данъчната основа по ал. 1 не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.
Когато стоката е внесена, данъчната основа се определя по реда на чл.55, ал.1 от ЗДДС, а именно – е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Доколкото в конкретния случай, стоката, обект на ВОП е внесена на територията на друга държава членка от трета държава, при определяне на данъчната основа следва намери приложение нормата на чл.55 от ЗДДС.
В този смисъл, данъчната основа се увеличава с мита, такси и митни сборове, дължими при вноса.
Други елементи, които увеличават данъчната основа при внос на стоки са известните към момента на вноса и свързани с него терминални такси, пристанищни такси, сторидж, демюрейдж и други подобни.
Предвид обстоятелството, че по силата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчната основа при внос включва разходи, свързани с вноса, „“направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната““, следва да се уточни понятието „“първо местоназначение““ на територията на страната.
Съгласно т. 72 на § 1 от ДР на ЗДДС „“първо местоназначение““ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Това понятие транспонира понятието „“първо местоназначение““, определено с чл. 86, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Първо местоназначение е мястото, посочено в документа за пътен превоз, изготвен в чужбина, по силата на който стоките се внасят в страната. Когато мястото, посочено в документа за пътен превоз, е различно от крайното назначение на стоката, посочено в друг документ, то първо местоназначение е назначението, посочено в този друг документ. В случай, че от придружаващите стоката при вноса документи не може да бъде установено първото местоназначение на стоката, за първо местоназначение се приема първото претоварване на стоката на територията на страната от превозно средство.
В допълнение, относно приложението на чл. 36а и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС следва да имате предвид изложеното в становища нас Изх. № 62-00-9/08.04.2014 г., Изх. № 15-00-5/08.04.2014 г. и Изх. № 16-05-17/11.03.2014 г., които са публикувани в интернет на страницата на НАП /www.nap.bg/.
По втори въпрос:
Доколкото за транспорта дружеството притежава фактура, издадена от друга българска фирма и посочен чл.30 от ЗДДС, следва да имате предвид следното:
С оглед прилагането на нулевата ставка следва да се има предвид, че чл. 30 от ЗДДС се прилага на всеки етап от веригата на последователно извършени доставки (изпълнител – подизпълнител) при изпълнение на услуга по транспорт на стоки, осъществена на територията на страната, която е част от международен транспорт, без значение кой е доставчикът и получателят по конкретната доставка, докато чл. 36а от същия закон намира приложение само по отношение на доставката, по която получател е лицето, на чието име е оформен вносът, и за нея е приложима ставка на данъка 20 на сто.
В тази връзка, когато за транспортната услуга са приложими разпоредбите на чл. 30 от ЗДДС, за доказване на нулевата ставка доставчикът следва да разполага с документите по чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), а не с документите по чл. 36а от правилника. Аргумент за това, че разпоредбата на чл. 36а от ЗДДС се прилага само на етап доставчик – получател, когато получателят е лицето, на чието име е оформен вносът на територията на страната, се извежда и от разпоредбата на чл. 36а от ППЗДДС.
По четвърти въпрос:
На основание разпоредбата на чл.26, ал.3, т.3 от ЗДДС данъчната основа по чл.26, ал.2 от ЗДДСсе увеличава и с всички съпътстващи разходи, които бъдат начислени от доставчика на получателя като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
Доколкото в конкретния случай няма данни за такива разходи, начислени от доставчика на стоката, данъчната основа не следва да се увеличава.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

КРМСФО 1 – Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения

*Моля прочетете Приложение 1 Изменения в стандартите към 01.01.2009 КРМСФО РАЗЯСНЕНИЕ 1 Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения ПРЕПРАТКИ – МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2003 г.) – МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки – МСС 16

възможност за работа в България на система за продажба на горива на френското акционерно дружество …, изразявам следното становище:

Изх. № 26-П-80Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Уважаеми господин,В отговор на писменото Ви запитване, заведенона Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с наш вх. № 26-П-80 от 05.11.2007 г., относно възможност за работа в България на система за продажба на горива на френското акционерно дружество …, изразявам следното становище:За изготвяне на компетентен отговор ЦУ на

право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от общините за получените от същите стоки и/или услуги в качеството им на бенефициенти в изпълнение на

1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52, Изх. № М-24-36-43Дата: 18.06.2015 год. ЗДДС, чл. 69; ЗДДС, чл. 72.Относно: право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от общините за получените от същите стоки и/или услуги в качеството им на бенефициенти в изпълнение на финансирани от ОП “Околна

изплащане на дивидент във връзка с прилагане на Закона за ограничаване на плащанията в брой

Изх. № М-24-33-88Дата: 10.08.2011 год.ЗОПБ, чл. 3, ал. 1, т. 2.ОТНОСНО: изплащане на дивидент във връзка с прилагане на Закона за ограничаване на плащанията в брой По повод на постъпило в ЦУ на НАП запитване във връзка с прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) при изплащане на дивиденти на акционерите в

Прилагането на данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност, предвидено в чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

. 94-А-270Дата: 16.02.2009 год.ЗДДФЛ, чл. 18, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 18, ал. 2; ОТНОСНО: Прилагането на данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност, предвидено в чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).По повод Ваша жалба вх. № 94-А-270/24.11.2008 г. по въпросът свързан с правото Ви на данъчно

Данъчно облагане на доходи, получени от местни физически лица от извършване на определена работа в страни извън Европейския съюз.

3_339/10.02.2015 г.ЗДДФЛ, чл. 6;ЗДДФЛ, чл.12;ЗДДФЛ, чл. 30;ЗДДФЛ, чл. 50ЗДДФЛ, чл. 75Относно: Данъчно облагане на доходи, получени от местни физически лица от извършване на определена работа в страни извън Европейския съюз.Съгласно изложената фактическа обстановка български граждани ще бъдат наети от дружество в Италия за извършване на определена работа в страни извън ЕС. За целта щебъдат сключвани

ППЗДДС, чл.45,ЗДДС, чл.58, aл. 1, т. 6,ППЗДДС, чл.50, aл. 1

Изх. № 23-22-133615.09. 2015 г. чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДСчл. 45 от ППЗДДСчл. 50, ал. 1 от ППЗДДСВ запитването е изложена следната фактическа обстановка:„Н..“ ООД е регистрирана по ЗДДС и за целите на ДДС във Франция. Дружеството внася зелен чай от Китай, който се разтоварва на митница Варна като вносът се осъществява

Становище на НАП с Изх. № 24-38-42 от Дата: 25.07.2019 год.

Изх. № 24-38-42Дата: 25.07.2019 год. ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 6 OТНОСНО: прилагането на чл. 53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) Във Ваше писмено запитване до ТД на НАП …., препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №24-38-42/22.05.2019 г., е изложена

Scroll to Top