Право на данъчен кредит и признаване на разход при закупуване на имот със статут „жилище“ или „ателие“ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

ОТНОСНО: Право на данъчен кредит и признаване на разход при закупуване на имот със статут „жилище“ или „ателие“ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

В Дирекция ОДОП ….. постъпи запитване с вх. № …. от 16.11.2018г., относно третиране по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане на покупката на недвижим имот със статут „жилище“ или „ателие“ за офис на съответното данъчно задължено лице, което представлявате.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество има необходимост да закупи офис за осъществяване на дейността си, в който да работят служителите на фирмата. Тъй като предлагането на имоти със статут „офис“ е силно ограничено, поставяте следните въпроси:
1.Ако фирмата закупи имот със статут „жилище“ и премине процедура по смяна на предназначението, съгласно чл.38, ал.3 от ЗУТ, ще има ли право на данъчен кредит по ЗДДС и ще бъде ли признат този разход, съгласно ЗКПО?
2.В случай, че процедурата по чл.38, ал.3 от ЗУТ не успее да се изпълни, какво ще бъде данъчното третиране по ЗДДС и ЗКПО?
3.Ако статутът на имота е „ателие“, трябва ли да преминава процедура по промяна на предназначението, за да е налице право на данъчен кредит по ЗДДС и да е признат разходът по ЗКПО?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност и корпоративния данък, изразявам следното становище:

По прилагането на ЗКПО:
Зададените въпроси не са свързани с конкретна фактическа обстановка и са насочени към проучване на мнението на данъчна администрация относно настъпване на бъдещи несигурни събития, поради което отговорът на въпросите по прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са принципни.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени съседи на обектите. По изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени съседи на обекта.
Видно от тази разпоредба има специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени, за да може едно жилище да получи статут на офис, където да се осъществява дейността на предприятието и да се обособят работни места за служителите.
При придобиване на недвижим имот с оглед спазване на счетоводното, а от там и на данъчното законодателство, същият следва да се заведе в счетоводния и данъчния амортизационен план като дълготраен актив. След придобиването или въвеждането му в експлоатация се определят счетоводни и данъчни амортизации. Признаването на данъчните амортизации при определянето на данъчния финансов резултат е свързано с експлоатацията на актива във връзка с дейността на предприятието.
В случай, че се започне и завърши законово обоснована процедура по промяна на предназначението на имот придобит като жилище в офис и същият се използва за изпълнение предмета на дейност, считам че разходите, които ще се формират може да бъдат данъчно признати чрез определянето на данъчни амортизации. За тази цел е необходимо да бъдат спазени изискванията за формиране на цена на придобиване на дълготраен материален актив и неговото признаване съгласно изискванията на СС 16 Дълготрайни материални активи, както и на данъчен дълготраен материален актив по реда на чл. 50 от ЗКПО.
Придобиването на дълготраен актив, който няма нужния законов статут за експлоатацията му поставя въпросът с формиране на достоверна цена на придобиване и заприходяване, а в следствие и за признаване на данъчните амортизации по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава Глава десета Данъчни амортизируеми активи.
Признаването на разходи съгласно изискванията на ЗКПО, както и определянето и признаването на данъчни амортизации е свързано с доказване от страна на данъчнозадължените лица. Същите следва да докажат, че счетоводно отразените разходи и признатите данъчни амортизации са свързани с предмета на дейност, не са насочени към задоволяване на лични потребности на съдружници и свързани с тях лица. Следователно в едно данъчно производство предприятието следва да може да докаже с документи, отразяващи факти и обстоятелства, че активът по своето предназначение отговаря на законовите изисквания на различни закони (ЗУТ, ЗМДТ, Закон за управление на етажната собственост и други относими нормативни актове) и се използва за целите на дейността.
Ателие по смисъла на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 и чл. 39, ал. 1 от ЗУТ представлява обособено в сградата помещение, което е с предназначение да служи за задоволяване на индивидуална творческа дейност. В Български тълковен речник е записано, че: творчество e умствен и обществен процес на човешката дейност, при който се създават качествено нови материални и духовни ценности; човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности; съвкупност от продуктите на такава дейност в определена област или на отделно лице. При следване на смисъла на казаното дотук ателие за индивидуална творческа дейност е място където едно лице създава нови материални и духовни ценности. Доколкото не е известен предметът на дейност на предприятието, но приемайки, че ще се извършва индивидуална творческа дейност и съществуват доказателства, че ателието се използва във връзка с предмета на дейност и не се използва за удовлетворяване на лични потребности на съдружници и свързани с тях лица разходите и данъчните амортизации биха могли да се считат за данъчно признати.
При установяване на доказателства относно използване на придобит недвижим имот, който не отговаря на изискванията на различни законови разпоредби, не се използва във връзка с дейността в данъчно производство текущите разходи за използването и данъчните амортизации няма да са данъчно признати при определянето на данъчния финансов резултат.
По прилагането на ЗДДС:
По смисъла на чл.69, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрирано лице има право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по същия закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато съответните стоки и услуги се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Видно от изложеното по-горе, за да бъде налице право на приспадане на данъчен кредит за придобития актив – недвижим имот, следва същият да бъде използван за извършваните от данъчно задълженото лице облагаеми доставки. Т.е., правото на данъчен кредит в конкретния случай на запитването е пряко обвързано с използването на актива за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки. Тъй като във фактическата обстановка не сте посочили какъв вид дейност или доставки извършва представляваното от Вас лице, изложеното становище е принципно.
Във връзка с изложеното до тук, следва изводът, че материалният закон не поставя изрични изисквания към вида на съответния недвижим имот към датата на доставката(покупката), а по-скоро към неговото използване на практика. В случая сте посочили като намерение използването на същия актив като „офис“ от дружеството и за целите на правото на приспадане на данъчен кредит следва да бъде доказано неговото използване в дейността на дружеството, и то за извършваните от същото облагаеми доставки. Това е така, тъй като съгласно текста на чл.70, ал.1 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 от същия нормативен акт, когато активът е предназначен за извършването на някои от доставките, посочени в разпоредбата на същата правна норма, от т.1-6.
В подкрепа на изразеното по-горе становище, обръщам внимание на разпоредбата на чл.168 от Директива 2006/112/ЕО, която определя, че данъчно задължено лице, което придобива стока(актив) в качеството си на такова лице и ще я използва за нуждите на своите облагаеми дейности, има право да приспадне дължимия за тази стока или платен данък върху добавената стойност (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. п одело Lennartz, С-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 8, както и Решение от 21 април 2005 г. по дело НЕ, С-25/03, Recueil, стр. I-3123, точка 43). Съгласно членове 63 и 167 от Директивата за ДДС това право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем или в момента на доставяне на стоките (вж. в този смисъл Решение от 2 юни 2005 г. по дело Waterschap Zeeuws Vlaanderen, C-378/02, Recueil, стр. I-4685, точка 31).

5/5

Вашият коментар