ОТНОСНО: Право на приспадане на данъчен кредит за платен данък по внос от митнически агент по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-287 от 24.11.2020 г., относно право на приспадане на данъчен кредит за платен данък по внос от митнически агент по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице извършва митнически услуги и представителство пред митница.
Във връзка с внос на стоки представлявате фирма, като действате от нейно име и за нейна сметка по силата на договор между двете фирми. Фактурата/инвойсът за стоката е на името на Вашия клиент, а в самата митническа декларация като вносител е вписано дружеството, което представлявате, като дължимото мито и данък върху добавената стойност се внасят от същото дружество.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следния въпрос:
Следва ли да бъде внесен дължимият данък върху добавената стойност по вноса от дружеството – митнически агент и съответно същото да поиска ефективно му възстановяване по реда на ЗДДС?
Предвид поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, за целите на облагането с данък върху добавената стойност, внос е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.
На основание чл. 54, ал. 1 от материалния закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува и размерът му е нула.
Начисляването на данъка при внос по смисъла на чл. 56 от закона се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗДДС, начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на вносни мита, като на основание чл. 83, ал. 1 от същия нормативен акт, данъкът при внос е изискуем от вносителя.
Във връзка с гореизложеното, тъй сте посочили, че дружеството, което представлявате е вносител на стоките на територията на страната, същото се явява и платец на дължимия данък при осъществения внос на стоки по смисъла на чл. 16 от материалния закон.
По отношение на правото на приспадане на начисления данък при внос, Ви обръщам внимание на следното:
На основание чл. 69, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добаавената стойност и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 3 от същия, в случай, че стоките – предмет на вноса се използват за целите на извършваните от регистрираното лице – вносител облагаеми доставки, същото лице има право да приспадне начисления му данък при внос.
Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява при условията на чл. 71 т. 3 от закона, когато лицето притежава митнически документ за внос, в който същото е посочено като вносител и данъкът по вноса е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от същия закон. Начинът за упражняване на правото на данъчен кредит е регламентиран в чл. 56 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), според който правото се упражнява като в дневника за покупки за съответния данъчен период се посочи митническия документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ съответното данъчно задължено лице като получател или вносител на стоките.
Предвид гореизложеното, в случай, че представляваното от Вас дружество – вносител на стоките по митническия документ, използва същите за целите на извършваните от същото облагаеми доставки, то следва да има право на приспадане на данъчен кредит за платения от него данък при вноса. Доколкото обаче дружеството, което представлявате, действа в качеството си на митнически агент или представител и е внесло стоките за целите на дейността на друго лице (Вашия клиент), то изискванията на чл. 69, ал. 1 не могат да бъдат изпълнени и съответното лице не може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.