1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52,
Изх. № М-24-36-43
Дата: 18.06.2015 год.
ЗДДС, чл. 69;
ЗДДС, чл. 72.
Относно: право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от общините за получените от същите стоки и/или услуги в качеството им на бенефициенти в изпълнение на финансирани от ОП “Околна среда 2007-2013г.“ водни проекти
Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № …., е изложена подробно фактология относно претендиран за възстановяване от Община … данък върху добавената стойност за получените от същите стоки и/или услуги в качеството им на бенефициенти в изпълнение на финансирани от ОП “Околна среда 2007-2013г.“ водни проекти:
Сочи се, че поради открито през м. 11.2014 г. несъответствие за отчитане на ДДС като недопустим разход по Оперативна програма околна среда и предвид писма на ГД ОПОС и МФ в тази връзка, общината е включила в регистрите си по ЗДДС за данъчен период ноември 2014 г. документите за получените от 01. 01. 2014 г. до 31. 10. 2014 г. доставки на стоки иуслуги по изграждане на ВиК инфраструктура по ОПОС с право на приспадане на данъчен кредит.В СД по ЗДДС за м. януари 2015 г. общинатадекларира приключила процедура за приспадане с резултатДДС за възстановяване. Претендираните от общината суми ДДС за възстановяване са в резултат на получените облагаеми доставки на стоки и услуги по ОП “Околна среда 2007-2013г.“ водни проекти. За стойността на тези доставки, включително ДДС, общината е получила възстановяване на разходите по ОПОС.
Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е право на данъчен кредит за получените доставки по изграждане на ВиК съоръженияпо ОПОС.?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище, което е принципно, относно правото на приспадане на данъчен кредит на общините за получените от същите стоки и/или услуги в качеството им на бенефициенти по ОП “Околна среда 2007-2013 г.“ в изпълнение на водните проекти:
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта или безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
В тази връзка и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато получени от общината доставки на стоки и/или услуги се използват или ще се използват за облагаемата й дейност, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за тези доставки ще е налице.
Неутралността на данъка върху добавената стойност е основен принцип на данъчното облагане. Режимът на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, платен или дължим в рамките на всички негови стопански дейности. Общата система на ДДС гарантира неутралност на данъчното бреме на всички стопански дейности, каквито и да са целите или резултатите от тези дейности, при условие че въпросните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС ( виж горепосоченото дело Rompelman, точка 19; дело С-37/95 Ghent Coal Terminal (1998) ECR І-1, точка 15; горепосоченото Gabalfrisa, точка 44; дело С-98/98 Midland Bank (2000) ECR І-4177, точка 19; и Abbey National, точка 24). Предвид факта, че това е общовалидно правило, изключения от него се приемат само в случаите, изрично предвиден в директивата (виж в този смисъл горепосоченото дело Ghent Coal Terminal, точка 16).
Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема също, че принципът на неутралитет на ДДС по отношение на данъчната тежест върху предприятието изисква първоначалните разходи за инвестиции, направени за нуждите и с оглед на дадено предприятие, да се считат за икономическа дейност и че ще бъде в противоречие с този принцип посочените дейности да започват едва от момента, в който даден недвижим имот действително се използва, тоест когато възникне облагаемият доход. Всяко друго тълкуване би възложило на икономическия оператор разходите за ДДС в рамките на икономическата му дейност, без да му даде възможността да ги приспадне, и би прокарало произволно разграничение между разходите за инвестиции, направени преди и по време на действителното използване на даден недвижим имот (вж. по-специално Решение по дело Rompelman, посочено по-горе, точка 23 и Решение по дело INZO, посочено по-горе, точка 16).
В това отношение следва да се напомни, че предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gep Centrum, C 368/09, все още непубликувано в Сборника, точка 37 и цитираната съдебна практика и Решение по дело C 280/10 т.29 и т.40).
Предвид цитираната практика на СЕС считам, че правото на приспадане на данъчен кредит на общините за получените от същите стоки и/или услуги в качеството им на бенефициенти по ОП “Околна среда 2007-2013 г.“ в изпълнение на водните проекти е възникнало незабавно на датата на изискуeмост на данъка за съответните доставки, предвид обстоятелството, че по силата на тези законови изменения общините следва да използват тези стоки и услуги (изградените по водните проекти активи) за последващи облагаеми доставки в условията на бартер при сключването на договори с ВиК оператори по Закона за водите или по Закона за концесиите.
Периода за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е определен в разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Предвид изложеното за получените фактури с начислен ДДС, за получените доставки на стоки и/или услуги, за които данъкът е станал изискуем и съответно е възникнало право на данъчен кредит за общините и за които не е изтекъл преклузивният срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, които са неправилно отразени в дневниците за покупки и справките-декларации за ДДС като такива без право на данъчен кредит, е приложима разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. В този случай съответната община следва писмено да уведоми компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който след проверка на основателността на уведомлението предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период, включително чрез изпращане на съобщениепо реда на чл. 103 от ДОПК за подаване на нова справка-декларация за ДДС за същия период.
По отношение на въпроса, следва ли в хода на ревизионното производство да бъде признато правото на данъчен кредит по фактури, предвид факта, че размерът на ДДС по процесните фактури е възстановен от Главна дирекция ОП “Околна среда 2007-2013г.“, считам следното.
Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗД на ЗДДС (ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) се смята, че правомерно са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит общини, които в срока по чл. 72 са упражнили право на данъчен кредит за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „“Околна среда 2007 – 2013″“.
Параграф 3 от ЗД на ЗДДС (ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) предвижда преходни правила относно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от общини, регистрирани по този закон, които не са упражнили това право в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма. В § 5 от тези правила е предвиден ред за възстановяване на общините на данъка, подлежащ на възстановяване по реда на§ 3 – чрез превод по банковата сметка, посочена от Министерството на околната среда и водите, за размера на подлежащите на връщане от общините средства, изплатени им от Оперативна програма „“Околна среда 2007 – 2013″“ за финансиране на ДДС.
Предвид изложеното, в случай, че се касае за възстановяване на данък за получени от общините доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „“Околна среда 2007 – 2013″“, за който общините са претендирали данъчен кредит по реда и в срока по чл. 72, ал.1 от ЗДДС, същият подлежи на възстановяване по общия ред на ЗДДС. В случай, че се касае за данък, правото на приспадане на който не е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС, приложение намират§ 3 и § 5 от ПЗР на ЗДДС (ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от . в сила от 09.06.2015 г.).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/