Относно: Право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 20-28-16/03.07.2009, Ви уведомявам следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Община С… има сключен договор с МТСП от 28.11.2008 г. „Децата на С…. – споделена грижа и отговорност” за безвъзмездна финансова помощ по програмата ФАР – Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи. Общината, като бенефициент по договора трябва да създаде „Център за настаняване от семеен тип”. Община С…. е регистрирана по ЗДДС и има получено уведомление от ТД на НАП – София за наличието на основание за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС.
Зададен е следният въпрос: Община С… има ли право на данъчен кредит за извършените разходи за ремонт на помещенията и покупките на материали и консумативи, необходими за изграждане на Център за настаняване от семеен тип?
Предвид непълно изложената фактическа обстановка и непредставянето на договори и други документи съотносими към запитването Ви, и съобразявайки относимата нормативна уредба, предоставям на вниманието Ви следното принципно становище:
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗДДС за доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка, включително за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата.
Видно от изложеното в запитването, Община С…. има разрешение за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС, но не е изяснено дали същото е за коментирания договор.
В разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от ЗДДС е посочено, че ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС. Тъй като нормата на чл. 173, ал. 3 от ЗДДС е специална по отношение на лицата, ползващи режима на чл. 173 от закона, то същите тези лица не следва да спазват ограниченията на чл. 70.
Предвид гореизложеното за получените стоки и услуги, които ще използвате единствено за извършването на доставки по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС /при условие, че потвърждението за ползаве на режима е за посочения в запитването проект/ ограниченията, посочени в чл. 70 от с.з. не са приложими и правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни в случай, че са изпълнени другите разпоредби от закона, регламентиращи това право, т.е. чл. 69 от същия.’