3_257 /30.01.2015 г.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 2
Относно: право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки от лице -несобственик съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в него „Т” ЕООД има сключен договор за работа на ишлеме с фирма „РФ”, Великобритания. От своя страна „РФ” има договор с фирма „ВК”, Великобритания за продажба на готовите изделия, като „ВК” закупува платовете от Турция и ги доставя в „Т” ЕООД. В митническата декларация като изпращач е посочена тyрската фирма. Дружеството като получател на платовете заплаща ДДС и ползва данъчен кредит за платеното с митническа декларация ДДС. Останалите материали за изработката на облеклата се доставят от „РФ”. Готовите облекла се фактурират на „РФ”. Допълнително бе уточнено, че дружеството не придобива собственост върху платовете, внесени от Турция и фактурира на „РФ” услугата по изработка на облекла. Освен това понякога по нареждане на „РФ” се налага „Т” ЕООД да предаде изцяло или частично внесените платове от Турция на друга българска фирма, която ще фактyрира услугата по изработка на облекла директно на „РФ”, както и ще получи плащане от същата. Дружеството няма договорни отношения с други български фирми за превъзлагане на услугите по изработка на облекла.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1. При отразяването на митническата декларация в дневника за покупки, кой трябва да се посочи като продавач – турската фирма, „РФ” или „ВК”?
2. В случаите, когато „Т” ЕООД предостави платовете на друга фирма в България, която също изработва облекла за „РФ”, как следва да се отрази прехвърлянето на платовете?
При така изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 06.01.2015 г.) изразяваме следното принципно становище:
При извършена преценка за допустимост на писменото запитване се установи, че първият поставен въпрос понастоящем е предмет на неприключило производство, в което дружеството е страна. С писмо изх.№ …./……2015 г. ТД на НАП – гр. В ни информира, че към настоящия момент дружеството има неприключила проверка по прихващане и възстановяване, възложена с резолюция № П-………../……..2015 г.
В тази връзка уведомяваме, че изразяваме готовност при приключване на производството и отново заявено писмено желание от тяхна страна, да предоставим разяснение по първия поставен въпрос.
По втория поставен въпрос:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредбаналичието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност, респективно закона, който го урежда – ЗДДС.
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от закона е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Според легалното определение на чл. 6 от ЗДДС,доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху стока или други вещни права върху стока. Съгласно чл. 5 от ЗДДС „стока” е всяка движима и недвижима вещ, с изключение на парите в обръщение, а според чл. 8 от същия „услуга” означава всичко, което има стойност и е различно от стока и парите в обръщение. От съдържанието на тези понятия за целите на облагането по ЗДДС се налага изводът, че за да е налице облагаема доставка, за която се дължи данък от регистрираното лице, следва това лице да е доставчик на стока или услуга.
Видно от изложената фактическа обстановка, доколкото „Т” ЕООД няма договорни взаимоотношения с други български фирми като подизпълнители на извършваните от дружеството услуги по изработка на облекла, то не е налице доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС, по която същото да е страна в качеството на получател/доставчик. В тези случаи е допустимо документирането на предадените платове да сеизвърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се има предвид, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не попадат в ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, предвидени в чл. 70, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от същия закон. С оглед на това, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и услуги.
С оглед посочената нормативна уредба за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит за платения данък по вноса на платове на територията на страната, когато същите не са свързани с последващи облагаеми доставки на основание чл.69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
В заключение обръщаме внимание на дружеството, че при извършването дейността си, по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за внос на стоки, следва да има предвид становище на изпълнителния директор на НАП с изх.№ 91-00-152/06.04.2009г., в което изрично се посочва, че чуждестранното лице – собственик на стоката, подлежи на регистрация на основание на чл. 95, ал. 2 от ЗДДС. Същото е публикувано в сайта на НАП на електронен адрес: www.nap.bg.’