Изх. № 24-33-91
Дата:15.09.2009 год.
ПЗР на ППЗДДС, § 12;
ДОПК, чл. 133.
Относно: право на приспадане на данъчен кредит във връзка с Правилника за изменение и допълнение на ППЗДДС, в сила от 01.01.2009 г. (ДВ бр. 4/2009 г.)
I. Във Ваше писмено запитване с вх. № 24-33-91/15.06.2009г. по описа нана Националната агенция за приходите сте изложили следната фактическа обстановка:
На 23.07.2007 г. дружеството Ви е платило данък върху добавената стойност /ДДС/ на Митница ……, като сумата на платеното ДДС е формирано от внесени суми за обезпечение на дължими суми за ДДС към бюджета по два ЕАД /Митнически декларации/ от 2006 г. След плащането на сумите, стоките са освободени от митнически контрол. Освобождаването на стоките е извършено с Постановление за принудително събиране на държавни вземания № 15/2007 г. За платеното в Митница ….. ДДС Дружеството Ви е приспаднало данъчен кредит, като с протокол от м. юли 2007 г. е отразило платения данък в дневника за покупки и Справката – декларация за данъчен период м. август 2007 г. При извършена ревизия на дружеството за данъчен период м. август 2007 г. с Ревизионен акт е отказано правото на приспадане на ДДС по цитираната операция. Ревизионният акт е влязъл в сила.
Във връзка с промените в ППЗДДС в сила от 01.01.2009 г., дружеството е приспадало данъчен кредит за платения през 2007 г. ДДС в Митница ….., като е включило платения данък в дневника си за покупки, съответно в Справката – декларация за месец април 2009 г.
ІІ. Зададен е следният въпрос:
Дружеството има ли право да приспадне ДДС, платен през м. юли 2007 г. в Митница …….. по силата на § 12 от ПЗР от Правилника за изменение и допълнение на ППЗДДС, в сила от 01.01.2009 г.
III. Нормативна уредба:
•Чл. 133 от ДОПК
•§ 12 от ПЗР на ПИД на ППЗДДС
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос, на основание чл.10 ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно § 12 от ПЗР на ППЗДДС в случаите по чл. 56 от правилника, когато дължимият данък не е посочен в митническа декларация, а в друг документ, издаден след 1 януари 2007 г. включително, от митническата администрация и правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено към влизането в сила на този правилник, същото може да бъде упражнено чрез включване на този документ в дневника за покупките за данъчния период на влизането в сила на този правилник или през един от следващите три данъчни периода.
Видно от изложената в запитването фактическа обстановка, Дружеството Ви е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по осъществен внос въз основа на митнически документ, различен от митническа декларация – издаденото от Митница ….. ПСДВ, независимо, че дружеството е вписало в дневника си за покупки издадения от същото протокол, а не ПСДВ. Считаме, че § 12 от ПЗР на ППЗДДС в случая е неприложим, предвид издадения по отношение на дружеството и влязъл в сила Ревизионен акт, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит във връзка с начисления на дружеството Ви от Митницата данък.
Считаме недопустимо предприемането на последващи действия по приспадане на данъчен кредит след издаването на ревизионен акт за предходен период, с който е отказано правото на приспадане на данъчния кредит по същата трансгранична операция. Такова приспадане би било нарушение на разпоредбите на ДОПК, които ясно указват реда, по който могат да бъдат изменени задълженията, установени с влязъл в сила ревизионен акт – чл. 133 следващите го от ДОПК – с издаването на акт от страна на администрацията, ако са налице основания за това. Отразяването на начисления данък отново в дневника за покупките е действие, с което едностранно от страна на ревизираното лице на практика би се елиминира ефекта от осъществения данъчен контрол, което съгласно горецитираните разпоредби е недопустимо. Считаме, че § 12 от ПЗР на ППЗДДС предвижда правна възможност да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на лица, които не са претендирали това право до влизане в сила на правилника за изменение на ППЗДДС – т.е. не са включвали в дневниците си за покупки, съответно в СД начисления от митническите органи данък, но не и относно лица, на които правото за приспадане на данъчен кредит е отказано с Ревизионен акт. Аргумент в тази насока се извежда и от сравнителното тълкуване с параграф 18 от ПЗР на ЗДДС, в ал.4 на който изрично е предвидена възможността регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в
сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон /също благоприятстваща лицата правна норма, подобна на изменението на чл. 56 от ППЗДДС/, да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Такава възможност в че § 12 от ПЗР на ППЗДДС не е предвидена.
Предвид горното, считаме, че макар и редът за изменение на влязъл в сила акт да е по чл. 133 и следващите от ДОПК, към подобен казус същият е неприложим, тъй като не са налице хипотезите на чл. 133, ал.2 от кодекса – няма основание за промяна на задължения за данъци за ревизиран период. По специално в случая не са налице предвидените в т.1 на същия текст основания, а именно: когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване
на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван или до влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван. Промяната на нормативни текстове не е от категорията на гореизброените обстоятелства.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘