32976/20.06.2008 г.
ЗДДС, чл. 69, чл. 70;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
ЗЗО, чл. 33, т. 3
Относно: право на приспадане на данъчен кредит за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Осигуряване на съдружник в българско търговско дружество, гражданин на САЩ, упражняващ трудова дейност в същото
Според изложеното в запитването дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от същия закон. Същото осъществява „износ” на софтуер, различен от стандартния. Получателят по доставката е установен извън Европейската общност (в САЩ). Услугата не попада в категорията облагаема доставка и за нея не се начислява данък съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Поставени са следните въпроси:
1. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит?
2. Следва ли да се изключи от облагаемия оборот за регистрация сумата от данъчните основи на извършения от фирмата „износ” на софтуер, различен от стандартния, който не попада в категорията на облагаема доставка, т.е. следва ли като достигне оборот от 50000 лв. същата да се регистрира по ЗДДС?
3. Може ли на съдружник в ООД да се изплаща месечно възнаграждение и под каква форма? Съдружникът е чуждестранно лице, което не пребивава на територията на страната, но осигурява поръчка за разработване на софтуер от САЩ.
4. Следва ли, ако на съдружника се изплаща месечно възнаграждение, да се внасят осигуровки?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 04.08.2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28.12.2007 г./, ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВбр.39 от 15.04.2008 г./, Кодекса за социално осигуряване /КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.33/2007 г./ и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 37/2008 г./ изразяваме следното становище:
Относно правото на приспадане на данъчен кредит:
На основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон заполучени от него стоки или услуги по облагаема доставка, за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, осъществен от него внос, както и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
С оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Следователно на основание цитираната разпоредба за дружеството ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като за целите на това право за облагаеми доставки се считат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната, каквато в случая е доставката на софтуер, различен от стандартния.
Следва да имате предвид, че в чл. 70 от ЗДДС са предвидени ограниченията относно правото на приспадане на данъчен кредит. Ако получаваните от Вашето дружество стоки или услуги попадат сред визираните в посочената правна норма хипотези, независимо от изпълнението на условията на чл. 69 от ЗДДС, то за дружеството няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит.
Относно регистрация по чл. 96 от ЗДДС:
Като регистрирано по избор лице на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС облагаемият оборот на дружеството е без правно значение за задължителна регистрация по този закон, включително на основание чл. 96 от същия. Посочената регистрация по избор поражда идентични права и задължения по закона с тази на задължителната регистрация, като в този смисъл не е необходимо дружеството да подава заявление за задължителна регистрация на база облагаем оборот.
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества. На основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) започването, прекъсването, възобновяването или прекратянавето на трудовата дейност се установява с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Ако едно лице е само съдружник в търговско дружество без да работи по трудов договор или по договор за управление и контрол, се осигурява като самоосигуряващо се лице. По дефиниция самоосигуряващите се лица са физически лица, длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка.
Когато трудовата дейност на съдружника в търговското дружество се извършва само по изрично сключен трудов договор, осигуряването се извършва при условията на трудовите договори – като работник или служител по чл. 4, ал. 1 или ал. 2 от КСО. Ако съдружникът, работещ по трудов договор с дружеството полага личен труд и получава доход от дружеството, в което е съдружник извън трудовото си правоотношение, той е длъжен да се осигурява и на двете основания – като работник (служител) и като самоосигуряващо се лице до максималния размер на осигурителния доход.
В КСО не е направено разграничение в осигурителния режим на лицата в зависимост от тяхното гражданство, поради което по този ред следва да се осигурява социално съдружникът в търговско дружество, регистрирано по българското законодателство, който полага личен труд в предприятието срещу възнаграждение, когато е чуждестранно физическо лице от страни извън Европейския съюз.
Съгласно чл. 33, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани на страни извън Европейската общност, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Въпросът по отношение на начина, по който дружеството следва да уреди взаимоотношенията си с гражданина на САЩ, който е съдружник и на когото следва да изплати възнаграждение за положен труд, макар и да не пребивава в страната ни, е извън законоустановената компетентност на НАП, разписана в чл.3 от ЗНАП. ‘