прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по отношение начислен данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и услуги във връзка с изграждане и раз

Изх. № М-24-37-43
Дата:06.08.2015 год.
ЗДДС, чл. 69, ал. 1;
ЗДДС, чл. 72, ал. 1;

ПЗР на ЗД на ЗДДС, § 3 и следващите.
Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по отношение начислен данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и услуги във връзка с изграждане и разширение на ВиК мрежата на общината, финансирано по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ (ОПОС)
Във Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………….. г. е изложена следната фактическа обстановка:
При ревизия на община за установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2014 г. до 28.02.2015 г. е установено, че във връзка с Договор за безвъзмездна финансова помощ с ОПОС от 23.02.2010 г., общината като бенефициент осъществява дейности по изпълнение на „Интегриран проект за воден цикъл“. Във връзка с реализацията на проекта общината е сключила договори с изпълнители.
През м. 12.2014 г. общината е упражнила право на приспадане на данъчен кредит по фактури от изпълнителите по проекта, издадени през периода 01.12.2013 г.-31.12.2014 г. Същите фактури са посочени в дневника за покупки със знак /-/ в колоната за фактури без право на данъчен кредит.
В хода на ревизията е установено, че част от данъка върху добавената стойност по тези фактури е бил възстановен на общината от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с горепосочения договор.
Посочили сте, че с писмо от 26.05.2015 г. общината е уведомила МОСВ, че за възстановения данък върху добавената стойност ще се възползва от правото си на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС и на практика, тя вече е упражнила това право, като е отразила фактурите с право на данъчен кредит през м. 12.2014 г.
В тази връзка въпросът Ви е подлежи ли на възстановяване данък върху добавената стойност, след като същият вече е възстановен от МОСВ и какви действия следва да се предприемат, за да се избегне двойното възстановяване на данък върху добавената стойност на общината като бенефициент по проекта.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По отношение на това подлежи ли на възстановяване данък върху добавената стойност във връзка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 от ЗДДС за начислен данък върху добавената стойност в издадени през периода01.12.2013 г.-31.12.2014 г. фактури за получени от общината стоки или услуги по облагаеми доставки, свързани с изпълнението на дейностите по проекта, следва да се имат предвид разпоредбите на ЗДДС, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) в тази връзка.
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта или безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки или услуги.
В тази връзка и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато получени от общината доставки на стоки или услуги се използват или ще се използват за облагаемата ? дейност, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за тези доставки ще е налице.
Следва да се има предвид, че според трайната практика на СЕС, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане е неразделна част от механизма на данъка върху добавената стойност и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gep Centrum, C-368/09, т. 37 и Решение по дело C-280/10, т. 29 и т. 40).
Предвид цитираната практика на СЕС считам, че правото на приспадане на данъчен кредит за получените от общината стоки или услуги във връзка с изпълнението на дейностите по проекта, е възникнало незабавно на датата на изискуeмост на данъка за съответните доставки, предвид обстоятелството, че общините следва да използват тези стоки и услуги (изградените по водните проекти активи) за последващи облагаеми доставки в условията на бартер при сключването на договори с ВиК оператори по Закона за водите или по Закона за концесиите.
С оглед изложеното, считам че през данъчен период м. 12.2014 г. е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления във фактури, издадени през периода 01.12.2013 г.-31.12.2014 г. данък върху добавената стойност за получените от общинатадоставки на стоки или услуги, във връзка с изпълнението на дейностите по проекта, доколкото същите ще се използват за извършване на облагаеми доставки и фактурите за получените доставки са включени в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС и в дневника за покупки за посочения данъчен период.
Тъй като начисленият данък върху добавената стойност във фактури, издадени през периода 01.12.2013 г.-31.12.2014 г. за получени от общината стоки и/или услуги по облагаеми доставки, във връзка с изпълнението на дейностите по проекта представлява възстановим данък върху добавената стойност по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 62 на Министерския съвет от 21.03.2007 г., то същият се явява недопустим разход за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз и за общината възниква задължение за връщането му на Управляващия орган на ОПОС, доколкото е получила финансиране на платени разходи за начислен данък върху добавената стойност за получените доставки на стоки или услуги.
Доколкото посочените данъчни периоди попадат извън обхвата на приложното поле на преходната норма на § 3 и следващите от ПЗР на ЗД на ЗДДС (обн. – ДВ, бр. 41/2015 г.), извън правомощията на Националната агенция за приходите е да извършва каквито и да е действия относно обезпечаване възстановяването на неправомерно получените от МОСВ суми от общината, респективно за осигуряване избягването на двойното възстановяване на данък върху добавената стойност на общината като бенефициент по проекта, тъй като правото на приспадане на данъчен кредит не е в зависимост от извършено финансиране на данъка. Възстановяването на неправомерно полученитесуми от общината следва да се осъществи в рамките на правоотношение между общината и МОСВ, по което Националната агенция за приходите не е страна и няма правомощия.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар