ОТНОСНО:Право на възстановяване на платен данък върху добавената стойност в друга държава членка;
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от вас дружество има за предмет на дейност покупко – продажба на превозни средства, както от Европейския съюз, така и от трети страни.
На 9 октомври 2013 година сте закупили автобус от Швейцария, от фирма … с TVA ….., с фактура № ….. При вноса на актива, осъществен в Германия сте платили дължимия по вноса данък върху добавената стойност в размер на 3 452,30 евро. Посочили сте, че до настоящия момент тази сума не сте успели да си я възстановите. След многократни запитвания към служителите в ТД на НАП – Офис …, Ви е отговорено, че платеният при вноса данък върху добавената стойност не може да го декларирате за възстановяване, тъй като нямате представителство в Германия, където е платен данъкът.
В тази връзка, молите подробно да Ви бъде обяснено, какъв е механизмът за възстановяване на данък върху добавената стойност при такива случаи.
Към подаденото от Вас запитване сте приложили копия на документ на чужд език- фактура, квитанция за платен данък върху добавената стойност и сертификат Евро 1.
Във връзка с изложената фактическа обстановка, посочена от Вас в запитването, и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по данъчното и осигурително законодателство, изразяваме следното становище.
Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в държава членка на Общността се извършва по реда и условията на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз (Загл. Изм.- ДВ, Бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.).
Цитираната наредба въвежда разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (OB, L 44/11 от 20 февруари 2008 г.).
Съгласно чл.13, ал.1 от същата Наредба, данъчно задължено лице установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата държава, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Алинея 2 на същата правна норма регламентира, че правата и задълженията на лицата, претендиращи за възстановяване на данъка, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност се упражнява от лицата по горецитирания чл.13 от Наредбата, чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната Агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 към Наредба № Н-9/ 16.12.2009г. Съответното искане се подава от лицето или упълномощено от него лице, като искането се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл.15 от Наредбата. Искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е било регистрирано по ЗДДС или е извършвало само дейности или доставки на стоки или услуги, които са били без право на приспадане на данъчен кредит.
Обръщам внимание, че посочената информация в искането за възстановяване, както и евентуално допълнително поискана информация от държавата членка по възстановяване чрез НАП трябва да бъде предоставена от лицето по чл.13 от същата наредба на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване. Съгласно чл.14, ал.5 на Наредба № Н-9/ 16.12.2009 г., в искането за възстановяване лицето, което иска възстановяване, следва да посочи описание на икономическата си дейност чрез хармонизираните кодове, определени в чл.34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета. Лицето по чл.13 от горепосочената наредба се уведомява по електронен път за препращането или непрепращането на искането за възстановяване в държавата членка по възстановяване. В случай, че държавата членка по възстановяването уведоми НАП за датата на получаване на искането, НАП уведомява за това лицето с електронно съобщение.
Съдържанието на искането за възстановяване на данъка върху добавената стойност от другата държава членка, където същото е платено, следва да съдържа информацията, посочена в текста на чл.15 от Наредбата за възстановяване на данъка върху добавената стойностна данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка.
Когато в Националната Агенция по приходите постъпят искания за допълнителна информация от държавата членка по възстановяване или решения, адресирани до лицата по чл.13 от горецитираната наредба, във връзка с подадени от тях искания за възстановяване, същите се връчват по реда на ДОПК, като държавата членка по възстановяването се уведомява по електронен път за датата на връчването. В случаите, когато лицата по чл.13 от Наредбата предоставят информация, която е била допълнително поискана от тях по реда на ал. 1 на чл.16 от Наредбата, същата се препраща до държавата членка по възстановяване от Националната Агенция по Приходите по реда на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета.
С оглед на гореизложеното, считаме, че компетентни за възстановяването на платения от Вас данък върху добавената стойност са органите по приходите на Държавата членка по възстановяване, съгласно действащата там нормативна уредба, като редът и условията за упражняване на това право са регламентирани с нормите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2012 година за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, и по–конкретно – чл.чл.13, 14, 15 и чл.16 от същата.
Разяснения относно процедурата по възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, може да намерите на интернет страницата на Националната Агенция по Приходите.
‘