Изх. № 24-32-245
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки на територията на България
Във Ваши писма, постъпили в ЦУ на НАП с вх. № 24-32-245/23.07.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
Видно от запитването при извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на “===“ ЕООД, с БУЛСТАТ == за периода 01.01.-31.05.2007г. органите по приходите са установили следното: основната дейност на дружеството е извършване на услуги по изработка на облекла. Получател на услугата е “==“ ООД, Германия, като последното е едноличен собственик на капитала на “==“ ЕООД. За извършването на услугата необходимите материали се доставят от Турция, като същите се закупуват от германското дружество и се получават от българското дружество. В издадените фактури са посочени доставчика, купувача и получателя. “==“ ЕООД притежава митнически декларации, в които е вписано като получател. Начислен е ДДС от Митническо бюро – ==, който данък се заплаща от “==“ ЕООД. Полученият плат се завежда от дружеството-получател с положителен и отрицателен знак по сметка 302. Митническите декларации са отразени в дневника за покупки с право на данъчен кредит. Българското дружество издава фактури на германското, като стойността на фактурата представлява цената на услугата по изработка на дамските блузи. Във фактурите е посочен идентификационен номер по ДДС на получателя и като основание за неначисляване на ДДС е вписано чл.24, ал.З от ЗДДС.
Въпросите Ви са:
Явява ли се българското дружество вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС ?
Има ли законово основание за възстановяване на българското дружество на платения данък върху добавената стойност на Митническо бюро – ==за получения плат от Турция, изхождайки от разпоредбите на чл. 6, ад.2, т.4 и чл. 11, ал.2 от ЗДДС и в съответствие с разпоредбите на чл.71, т.З от същия закон ?
На основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите, но направеното запитване изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността. Съгласно чл. 71 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос по чл. 16 от ЗДДС. когато притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона. Т.е., за удостоверяване на качеството „вносител“, законът изисква митническа декларация, в която лицето да е вписано като такъв.
В действащата понастоящем бланка на Единен административен документ /митническа декларация/ липсва клетка „вносител“. При това, изхождайки от разума на закона, следва статутът на „вносител“ да се изведе по тълкувателен път от нормите на Закона за митниците, уреждащи правилата за определяне на лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, с оглед въведената в § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС легална дефиниция на „вносител“ по смисъла на ЗДДС.
На основание на чл. 199, ал.1 от Закона за митниците вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при оформяне на режим внос. По смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗМ “вносни митни сборове“ са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки. Съгласно чл. 202, ал.1 от ЗМ длъжник за плащане на митническото задължение в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1 от същия закон е деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация. Съгласно чл. 66, ал.1 от ЗМ всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. В разпоредбата на чл. 70, ал.1 от ЗМ декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.
Предвид цитираните законови норми, лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове се вписва в митническата декларация като „получател“ или като „декларатор“. В този аспект следва да се има предвид, че в предшестващия формуляр на единен административен документ /митническа декларация/ за внос, една и съща клетка беше предназначена за деклариране на „получател/вносител“.
В случая “===“ ЕООД притежава митническа декларация, в която същото е посочено като получател, а деклариращ стоката е лицето, което го представлява.. Същото е длъжник за заплащане на вносните митни сборове, предвид което се явява вносител по смисъла на§ 1, т. 38 от ДР на ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос, когато стоките, обект на вноса, се използват за целите на извършените от него облагаеми доставки. В случая предметът на вноса са платове, от които българското дружество – вносител изработва облекла /дамски блузи/. Съгласно приложените документи към запитването считаме, че е налице доставка на услуга по работа върху движими вещи. Видно от приложените към запитването документи получателят на услугата е регистрирано лице за целите на ДДС в Германия. Следователно доставката на услуга по работа върху движими вещи ще е с място на изпълнение на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, в случая Германия, при спазване условията на чл. 24, ал. З от ЗДДС и чл.8 от ППЗДДС. Като такава съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС доставката се счита за облагаема за целите на ал. 1 от същата правна норма.
От направения анализ на доставките и данъчния статут на участващите в същите лица следва да се направи извод, че при едновременното наличие на следните условия:
– налице е договор за работа върху движима вещ /,, ишлеме “/по чл. 24, ал.З от ЗДДС;
– лицето — доставчик на услугата е и вносител на стоката;
– внесената стока не е собственост на доставчика на услугата /вносителя/,а е
собственост на получателя на услугата;
-внесената стока е обект на работата на вносителя/материал за ишлемепю/;
-същата се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки с
място на изпълнение на територията на страната-членка, издала идентификационния номер
по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата,
лицето има право на данъчен кредит за осъществения от него внос, когато е длъжник за заплащане на вносните митни сборове и ефективно е внесъл същите.
Да се възприеме обратното становище би означавало да се наруши принципът на неутралитет на ДДС, който изисква тежестта на данъка на данъка да се понесе от крайния потребител, а не от икономическите субекти, участници във веригата на ДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническата декларация, съответно документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности съгласно чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС.
Следва да имате предвид, че ако за даден данъчен период дружеството е декларирало в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС данък за възстановяване, по отношение на този резултат следва да се прилага редът, регламентиран в чл.92 от същия закон. Доставките по чл. 24, ал.З от ЗДДС са доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Същите не са доставки облагаеми с нулева ставка, предвид което данъкът за възстановяване не подлежи на възстановяване в 30-дневен срок от подаване на справката-декларация, тъй като в случая не е приложима разпоредбата на чл.92, ал.З от/ЗДДС.
//
‘