правото на данъчен кредит за получени стоки и услуги във връзка с изпълнение на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селскит

3_1739/14.06.2011г.
ЗДДС, ЧЛ.68-72
ЗДДС,чл.40,т.1
ОТНОСНО: правото на данъчен кредит за получени стоки и услуги във връзка с изпълнение на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Според изложеното в запитването общината е «ползвател» по договор за отпускане на финансова помощ по мярка 321 «Основни услуги за населението и икономиката в селските райони» от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Страна по договора е Държавен фонд «Земеделие», който предоставя безвъзмездната финансова помощ.
Общинатае регистрирана по ЗДДС. Към запитването е приложен Договор
№ ХХ от 23.12.2010г. Предвид изложеното и приложените документи се желае изразяване на становище относно това как следва да се определят разходите за ДДС във връзка с изпълнение на договора: като „допустими” или като „недопустими” за Общината?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС(обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следнотостановище:
Законът за данък върху добавената стойност е хармонизиран с европейското законодателство в областта на косвеното облагане и не ползва понятия като възстановим данък, съответно недопустим разход и невъзстановим данък, съответно допустим разход, нито пък е обвързан с програми по различни регламенти на Европейския съюз.
За определянето на данъка върху добавената стойност като недопустим разход зафинансиране от значение е дали за бенефициента е налице възстановим данък върху добавената стойност, т.е дали е налицеправо на приспадане на данъчен кредит за получените от него доставки на стоки и услуги, финансирани по тази програма.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лицеоблагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 1 от същата правна норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта.
Облагаемата доставка е сделка, извършена на територията на страната срещу съответно възнаграждение. Доколкото регистрираните по закона лица извършват облагаеми доставки със закупените стоки или услуги, то за платеният за тези стоки или услуги данък ще е налице основание да бъде приспаднат от дължимия от лицето данък за данъчния период. При този механизъм на приспадане бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ определя начисления му данък по получени стоки и услуги или извършени плащания в изпълнение на проект, финансиран по дадена програма като възстановим от бюджета, т.е. той се определя като недопустим разход за финансиране по програмата. Когато регистрираните по закона лица използват закупените от тях стоки или услуги за извършване на освободени доставки или за дейност, която не е “независима икономическа дейност“, за платеният данък не възниква основание да бъде приспаднат. Невъзможността да се приспадне платеният данък за закупените стоки или услуги, може да се определи като невъзстановим данък, т.е. допустим разход за финансиране.
По мярка “Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР) сеподпомагат проекти, които допринасят за постигане на поне една отследните цели:
1. подобряване мобилността на работната сила и привлекателността за развитие на бизнес в селските райони чрез подобряване на пътната инфраструктура;
2. подобряване условията за живот в селските райони чрез подобряване на достъпа до качествена водоснабдителна и канализационна инфраструктура;
3. подобряване достъпа на населението на селските райони до културни, спортни и свързани със свободното време и отдиха услуги;
4. подобряване достъпа на населението от селските райони до социални услуги и по-специално този на децата и уязвимите групи от населението;
5.подобряване достъпа до услуги, свързани с информационните и комуникационните технологии.
Съгласно т.1.1 от договора безвъзмездната помощ се предоставя на общината за извършването надейности за „Подобряване условията за физическо и социално развитие на населението в община Никопол, чрез изграждането на Спортен център, изграждане и подобряване на Център за социални услуги – Домашен социален патронаж – Н”.
Понятието „социална услуга” е уредено в субсидиарно приложимия Закон за социалното подпомагане (ЗСП). Според легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на същия закон това са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Съгласно§ 1,т. 7 от ДР на ЗСП социални услуги в общността са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. В разпоредбата на чл.36, ал.2, т. 4 от правилника за приложението му (ППЗСП) като социална услуга е посочена услугата „домашен социален патронаж”. По смисъла на § 1, т.20 от ДР на ППЗСП “домашен социален патронаж“ е комплекс от социални услуги, предоставяни по домовете, свързани с доставка на храна; поддържане на личната хигиена и хигиената на жилищните помещения, обитавани от ползвателя; съдействие за снабдяване с необходимите технически помощни средства при ползватели с увреждане; битови услуги и др.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗСП социални услуги се извършват от:
1. държавата;
2. общините;
3. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;
4. чуждестранни физически или юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, регистрирани като търговци съгласно националното си законодателство.
Предвид гореизложеното се налага извода, че получените стоки и услуги във връзка с осъществяване на дейност 1 по договора „Изграждане и подобряване на центрове за социални услуги” – „Преустройство на бивша столова за домашен социаленпатронаж”и „Закупуване на два броя специализирани транспортни средства – лекотоварни автомобили”общината ще използва за извършване на социални услуги.
В глава четвърта от ЗДДС законодателят е регламентирал освободените доставки. По силата на чл. 40, т. 1 от същия закон освободена доставка е извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане. На основание чл.70, ал.1 , т.1 от ЗДДС за общината няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка с осъществяване на дейносттапо преустройство на бивша столова за домашен социален патронаж и за закупуването на 2 броя специализирани автомобили, тъй като същите са свързани с осъществяването на освободени доставки по смисъла на чл.40, т.1 от същия закон. В случаяза общината ще е налице „невъзстановим данък”.
По отношение на дейността „Изграждане и подобравяне на центрове за отдих, свободно време и спорт”, поддейност „Изграждане на спортна база–футболно игрище” е необходимо да се има предвид следното:
Обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България, са уреденив Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС).
Съгласно разпоредбата на чл. 4а, т. 2 от ЗФВС общините насърчават развитието на физическото възпитание и спорта, като изграждат, поддържат и модернизират спортни и туристически обекти и съоръжения на територията на общината. Действията по създаване,управление и разпореждане със спортни обекти и съоръженияследва да са съобразени със ЗФВС като специален закон.
По смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗФВС “спортни обекти и съоръжения“ са спортна инфраструктура – движими и/или недвижими вещи и прилежащите към тях терени, общежитие за спортисти, административни и складови постройки, обслужващи съответната спортна инфраструктура, предназначени за подготовка на състезатели и за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни културни и други мероприятия. Следователно дейността „Изграждане на спортна база(футболно игрище)” е дейност по изграждане на спортен обект.
Предвид цитираните по-горе разпоредби относно правото на приспадане на данъчен кредит същото е предпоставено от бъдещото използване на получените стоки и услуги, т.е. дали с тях ще се извършват облагаеми доставки.
С оглед създаване на условия за развитие на спорта, законодателят в ЗФВС е регламентирал допустимите действия на управление и разпореждане със спортните обекти. Основният принцип, заложен в ЗФВС, се съдържа в чл. 50, ал. 1 от същия съгласно който спортните обекти и съоръжения, собственост на държавата и общините, се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности. В разпоредбата на ал.2 на цитираната правна норма е уредено изполването им за тренировъчна и състезателна дейност от спортните организации и спортните училища, студенти на Национална спортна академия, за училищен, извънучилищен и спортен туризъм, за спорт за всички, за спорт във въоръжените сили и в Министерството на вътрешните работи и за спорт на хора с увреждания. В ал. 3 е предвидено безвъзмездно предоставяне изцяло или частично за определено време на спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и др. при условия и ред, определен от съответните органи. В разпоредбата начл. 50а от ЗФВС е уредено отдаването под наем на спортните обекти и съоръжения, а в чл. 50в – предоставянето на спортни имоти на физически и юридически лица на концесия по Закона за концесиите.
Предвид гореизложеното футболното игрище като спортен обект може да бъде предмет както на облагаема доставка – наем и концесия, така и на доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит –безвъзмездни доставки и дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Следователно в настоящия случай за общината относно правото на приспадане на данъчен кредит са налице следните възможности:
1.Наличие на право на приспадане на пълен данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка с изграждането на футболното игрище, при положение, че то се използва само за извършване на облагаеми доставки и са налице другите законови изисквания, регламентиращи това право;
2. Наличие на право на приспадане на частичен данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗДДС в случай, че игрището ще се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит;
3. В случай, че футболното игрище ще се използва само за безвъзмездни доставки и дейности, различни от икономическата дейност на общината по силата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС за същата няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка с изграждането му.
При положение, че се упражни(изцяло или частично) право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка с изграждането на футболното игрище е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС, където са уредени случаите на извършване на корекции на ползван данъчен кредит при възникване на основанията посочени в същата правна норма.