ОТНОСНО: Правото на приспадане на данъчен кредит и отчитане като необходимо присъщ разход на получена юридическа услуга
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № ………./30.01.2013г. в Дирекция «ОДОП»-…………….. е изложена следната фактическа обстановка:
На физическо лице е извършена ревизия за установяване на задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ, чл. 48 от ЗДДФЛ,чл. 4, ал. 3, т. 1,2 е 4 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО. При ревизията са установени допълнителни данъчни и осигурителни задължения в голям размер. Издаденият ревизионен акт е обжалван пред ОУИ гр. ………….. и административенсъд гр. …………., за което е използвана услугана адвокатска кантора. За извършената услуга: процесуално представителство е издадена фактура с получател ЕТ „ДК” на обща стойност 4 800 лв., в която е начислен ДДС в размер на 800 лв. ЕТ „ДК” е регистрирана по ЗДДС.
Въпроси:
1. Има ли право да приспадне данъчен кредит по фактурата?
2. Платената услуга признава ли се за необходимо присъщ разход за стопанската дейност на предприятието ЕТ „ДК”
Съобразявайки относимата правна уредба, изразявам следното становище:
С вписването на едно физическо лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност различна от тази на физическото лице. Лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.
Първи въпрос: Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
В чл. 71 от ЗДДС са предвидени формалните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. По смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Видно от текста на тази норма, необходимо условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е да притежавате фактура, оформена съгласно изискванията на ЗДДС.
Във връзка с получената услуга, за Вас ще възникне право на приспадане на данъчен кредит ако са изпълнени условията на чл. 69, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС и не са налице ограниченията, регламентирани в чл. 70 от закона.
Втори въпрос: От изложеното в запитването и след запознаване с решението на Директора на дирекция ОУИ, издадено през 2012г. е видно, че е извършена ревизия и са определени данъчни и осигурителни задължения на физическо лице. При ревизията не са били обект на данъчен контрол разходи, приходи, счетоводен и данъчен финансов резултат от стопанската дейност на предприятието на едноличния търговец.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е определено, че облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ търговците по смисъла на Търговския закон /ТЗ/ са предприятия. Като предприятие ЕТ следва да прилага разпоредбите на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти при формиране на счетоводния финансов резултат.
На основание чл. 18 от корпоративния закон данъчният финансов резултат е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба. Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.
Фактът, че ревизията е определила данъчни и осигурителни задължения на физическото лице, а не на предприятието на едноличния търговец и предвид гореизложените нормативни разпоредби изразявам мнение, че по така издадената фактура с получател ЕТ „ДК”не може да бъде признат данъчен разход на предприятието. Ако разходът се отрази в счетоводството на предприятието за данъчни цели, следва да приложи разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО и да се увеличи счетоводният финансов резултат. Увеличението се извършва с размера на разходите по така издадената фактура, които се явяват несвързани с дейността на предприятието, а са относими към физическото лице, носител на обжалваните данъчни и осигурителни задължения.
‘