Относно: Предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО
Във връзка с постъпило запитване вх. № /11.06.2012г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че дружество предоставя ваучери за храна по решение на ръководството /ОС на дружеството/. ОС се представлява от двама съдружници. Единият съдружник упражнява дейност в дружеството като управител /по трудов договор/. Вторият съдружник не извършва дейност в дружеството. В решението на ОС за предоставяне на ваучери е определена стойността на ваучерите по равно за всеки работник и служител. По свое желание работещият по трудов договор управител решава да не получава ваучери за храна. Всички условия по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО са изпълнени.
Поставени са следните въпроси:
1. Неполучаването на ваучери за храна от управителя на дружеството счита ли се за липса на достъпност до тази социална придобивка?
2. Ако отговорът е да, какви са данъчните последици?
Въпросите са зададени при непълно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата правна уредба изразяваме следното принципно становище:
Според разпоредбата на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитираното определение се извеждат няколко изисквания към предприятията, които желаят да се възползват от правото да предоставят социални придобивки на своите работници, служители и лица наети по договор за управление и контрол. Първото е свързано с това да са налице социални разходи – социални придобивки по чл. 294 от КТ, второто – ако са налице, да са предоставени в натура, трето изискване е социалните придобивки да са достъпни за всички работници, служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица), четвърто да са предоставени по ред и начин, определен от чл. 293 от КТ или ръководството на предприятието.
В запитването се твърди, че условията по чл. 209, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗКПО са изпълнени и с оглед на поставения въпрос следва да се анализира изискването за достъпност на социалните придобивки. По-конкретно въпросът се свежда до това, дали при отказът отпредоставянето на ваучери за храна налице, което е наето с трудов договор с цел управление и контрол е налице достъпност на социалната придобивка за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Видно от цитираното определение за социални разходи, предоставени в натура ЗКПО се изисква социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Чл. 293 от КТ регламентира, че начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Това изискване е въведено, защото именно наетите лица най-добре могат да определят своите потребности, а ролята на работодателя се свежда до това да осигури средства те да бъдат удовлетворени.
Следователно при условие, че на всички наети лица се предоставя еднаква възможност да ползват социална придобивка в един и същ размер, а те от своя страна са избрали по какъв начин да се възползват от нея, е налице социален разход по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
От представеното в запитването не става ясно дали съдружникът, нает по трудово правоотношение за управление е изключен изобщо от списъка на лицата имащи право и достъп до ваучери за храна или е включен в списъка на правоимащите, но отказва да се възползва от това свое право, като отказа е документално удостоверен.
Ето защо изразяваме становище, че ако за всички работници, служители и наетото лице по трудов договор за управление /съдружник/ е предоставено правото на социални придобивки и по-конкретно ваучери за храна по реда посочен в чл. 293 от ТЗ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието, то изискванията на закона относно правото на достъпност ще са изпълнени.
При условие, че наето лице е лишено от правото да получава ваучери за храна със съответно решение по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието, няма да изпълнено като цяло изискването на определението дадено с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В този случай предприятието не осигурява обща достъпност до социалните придобивки и не може да се възползва от предоставената с чл. 209 от ЗКПО възможност да не се облагат с данък разходите за ваучери до 60 лв. месечно. При неизпълнени условия за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начисления разход /чл. 214, ал. 2 от ЗКПО/.
Освен гореизложеното във връзка с предоставянето на ваучери за храна следва да имате предвид и Указание № 3 от 21.03.2005г. на МФ за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна и по-конкретно част ІІ «счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на получените ваучери за храна при работодателите». Въпреки, че указанието е издадено през 2005г. принципно е относимо и е в сила и към настоящия момент. Същото може да намерите на страницата на МФ с адрес www.minfin.bg или в системата „Въпроси и отговори”, поддържана от НАП на адрес www.nap.bg.
‘