Изх. № 53-00-583/08.08.2013 г.
чл. 16, ал. 1, ал. 4, чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 69, ал. 1, т. 2, чл. 70, ал. 1, т. 4, чл. 69,чл. 72, ал. 1, чл. 90, ал. 1, § 1, т. 18 от ДР от ЗДДС
чл. 56 от ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-583 от 30.05.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
„XXXXX” ООД упражнява дейност като митнически агент и е регистрирано по ЗДДС. През 2010 г. дружеството е въвело на територията на страната 2 бр. леки автомобили, декоративни свещници, скутер и автобус с необщностен статут. С митническите декларации, с които са декларирани стоките, са задействани режими „Транзит на стока”. Митническите органи са определили различни срокове за приключване на митническия режим за стоките, включени във всяка от митническите декларации. В определените срокове дружеството не е представило доказателства за осъществяването на транзитните операции, поради което с 5 бр. решения от 2011 г., митническите органи са задължили дружеството да заплати публични държавни вземания за мито и ДДС. Главницата на определения за внасяне данък е в размер на 4 533.67 лв. С постановление от 27.09.2012 г. публичен изпълнител при ТД на НАП YYYYY е наложил запори върху наличните и постъпващите суми в банкови сметки на дружеството и задълженията са погасени чрез превеждане на съответните суми по сметката на митница ZZZZZ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Има ли дружеството право да приспадне данъка, начислен от митническите органи, под формата на данъчен кредит?
По така зададения въпрос, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, за целите на облагането с ДДС внос е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 199, ал. 3, т. 3 от Закона за митниците (ЗМ) в момента на отклоняване на стоките от митнически надзор възниква митническо задължение.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, в случай, че стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне начисления му данък при вноса. Видно от тези разпоредби „XXXXX” ООД има право да приспадне начисления му данък под формата на данъчен кредит, ако използва или има намерение да използва придобитите стоки за целите на независимата си икономическа дейност.
Чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС установява ограничение относно правото на приспадане на данъчен кредит, като постановява, че независимо от изпълнението на условията на чл. 69 от ЗДДС, право на приспадане не е налице ако е внесен мотоциклет или лек автомобил. Понятието „лек автомобил” за целите на ЗДДС е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. Този текст установява общо правило, че „лек” е автомобилът, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Изключение от това правило е установено от същите разпоредби и според него не се считат за леки автомобилите, които са предназначени за превоз на товари, или такива, които имат трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В ЗДДС липсва дефиниция на понятието „мотоциклет”, поради което, по аналогия следва да бъде използвано определението на понятието, дадено в § 6, т. 13 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според тази разпоредба мотоциклет е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm3, както и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 кг, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm3 и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 км/ч.
Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява при условията на
чл. 71, т. 3 от ЗДДС когато лицето притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС. Начинът на упражняване е регламентиран в чл. 56 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) според който правото се упражнява като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническия документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума.
Необходимо да се обърне внимание и върху ограничението на правото на приспадане във времето, тъй като съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС правото се упражнява в 12-месечен срок от неговото възникване. В конкретния случай този срок започва да тече от деня, в който сте получили съответното решение на митница ZZZZZ. В случай, че този срок е изтекъл, дори да е възникнало право на данъчен кредит, то същото с изтичането на срока е преклудирано, и „XXXXX” ООД не може законосъобразно да го упражни.
Предвид изложеното, в случай, че „XXXXX” ООД е внесло стоките за целите на осъществяваната от него дейност, същото би имало право на приспадане на данъчен кредит начисления данък, при изпълнение на останалите горепосочени условия на закона. Обстоятелството, че задължението е определено по вид и размер с решенията на митническите органи, с които се прекратява определения митнически режим, не е пречка за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Доколкото, обаче, дружеството действа като митнически агент, и е внесло стоките и автомобилите за целите на дейността на други лица, то изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не могат да бъдат изпълнени и „XXXXX” ООД не може да упражни право на приспадане на данъчен кредит дори при наличието на останалите предпоставки за това.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘