2_829-2/06.08.2015г.
ЗДДС, чл.70, ал.1 т.4 и 5
ЗКПО, чл.10, ал.1
ЗКПО, чл.204, т.3
Основната дейност на дружеството е доставка и разнос на минерална вода. За осъществяване на дейността на ….2015г. е сключен договор за наем с лицето Х /свързано лице/ за ползване на личния му лек автомобил „Фиат Браво”, оборудван за разносна търговия на 19 литрови галони с минерална вода.
Пазарната стойност на автомобила е 2000 лв., а срокът на договора за наем е 12 месеца.
Поставили сте следните въпроси:
1. Има ли право дружеството да ползва данъчен кредит за разходите за гориво и съпътстващи разходи за поддръжка и ремонт на нает от физическо лице лек автомобил, използван за основната дейност на дружеството?
2. Признават ли се извършените разходи за гориво на превозното средство за разход съгласно ЗКПО?
На основание изложената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
По ЗДДС:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
В чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС /в сила от 01.01.2013 г./ е регламентирано, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Видно от цитираните разпоредби, считано от 01.01.2013 г.е отменено ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на такъв автомобил. Това означава, че за начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на нает лек автомобил, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното на чл. 70,ал. 1, т. 5 от ЗДДС, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Предвид условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл.71,т.1 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Независимо от горното, следва да имате предвид, че при определяне вида на доставката следва да бъде взето предвид изложеното в общо становище на Зам. Изпълнителния директор на НАП с Изх. № 91-00-88/26.06.2013 г., относно правото на приспадане на данъчен кредит за начислен ДДС за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил, копие от което Ви изпращаме.
По ЗКПО:
Признаването на счетоводни разходи за целите на данъчното облагане с корпоративен данък се определя от това дали тези разходи се правят с оглед изпълнението на дейността на предприятието, доколко същите са документално обосновани и в зависимост от това в какви договорни взаимоотношения се намира юридическото лице във връзка със собствеността върху превозното средство.
В ЗКПО не се съдържат специални правила по отношение на разходите заексплоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Т.е. следва да се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на облагаемата данъчна основа.
Съгласно чл.10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Ако отчетените счетоводни разходи за експлоатация /гориво, смазочни материали/ на лек автомобил,са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
В случай, че с автомобила се осъществява управленска дейност, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО разходите, свързани с експлоатацията му подлежат на облагане с данък върху разходите. Формирането на данъчната основа е регламентирано с разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от закона, съгласно която данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 от същия закон включва начислените през календарната година разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО определя, че документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.
Когато с автомобилът се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, следва да се приложи разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО. В този случай, при определяне на данъчната основа по ал. 1, разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година, а разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за календарната година. При положение, че основата за облагане по чл. 215, ал. 1 от ЗКПО е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите години.’