правото на устен и писмен превод в наказателното производство, НС на РБ е приело ЗИД на НПК/обн. В ДВ, бр.21/2014 г./, като в тази връзка са направени редица изменения и допълнения на НПК, ЗСВ и е изд

1_18/17.02.2016г.
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП ………….2016 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Разпоредбата на чл.21 от НПК въвежда като основен принцип провеждането на наказателното производство на български език. Съгласно чл.21, ал.2 от НПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. Участието на преводач е регламентирано в съответните норми на НПК – чл.55, ал.3, чл.134, ал.1, чл.142, ал.1 и 3, чл.395а-395з. За транспониране на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, НС на РБ е приело ЗИД на НПК/обн. В ДВ, бр.21/2014 г./, като в тази връзка са направени редица изменения и допълнения на НПК, ЗСВ и е издадена Наредба № Н-1/16.05.2014 г. за съдебните преводачи.
Казус възниква в случаите в които с постановления за назначаване на преводач по досъдебно производство се назначават физически лица, които имат необходимата правоспособност. Разходите за извършения превод се определят също с постановление за определяне на възнаграждение (а не с граждански договор). При извършване на превода лицата декларират, че са осигурени по трудово правоотношение на друго основание, малка част от тях декларират съгласно чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ, че са самоосигуряващи лица по смисъла на КСО.
В тази връзка поставяте въпроса при условие, че физическото лице преводач декларира, че е осигурено по трудово правоотношение при друг работодател и доходът му не надвишава максималния осигурителен доход за месеца, в който е извършен превода как следва да бъде изплатен от платеца на дохода и следва ли да бъде подадена декларация обр.1. Може ли това физическо лице да бъде задължено да се регистрира като самоосигуряващо лице и на какво основание.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По прилагането на Кодекса за социално осигуряване:
Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Лицата, които попадат в обхвата на т.1, подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, като регистрацията е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ и за определянето им като лица, упражняващи свободна професия. На практика предварителната регистрация пред определените в съответния нормативен акт органи и организации е условие за осъществяване на свободната професия и за признаване качеството на лицата като самоосигуряващи се. За тези лица е допустима хипотезата, при която те могат да започнат да упражняват трудова дейност и да имат качество на самоосигуряващи се лица преди регистрацията им по БУЛСТАТ.
Според легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на Наредба № Н-1/16.05.2014 г. за съдебните преводачи, издадена от Министерството на правосъдието „съдебен преводач“ е лице, което в рамките на съдебно производство извършва превод на устна реч или на писмени текстове от един език на друг език при условията на чл.396, ал.1 и 2 от Закона за съдебната власт. Посочената наредба се прилага за лица, утвърдени за съдебни преводачи, при назначени преводи от органите на съдебната власт, органите на досъдебното производство, както и тези по изпълнителни дела.
Статутът на преводачите и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Съгласно разпоредбата чл.395а от ЗСВ в гражданското, наказателното или административното производство се назначава преводач, когато това е предвидено в закон. За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи.
За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за преводачи. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност. Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи преводач от списъците на други съдебни райони – чл.398 от ЗСВ.
В чл.396, ал.2 от посочения закон е допуснато още едно изключение – посочено е, че при необходимост за преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на съдебен преводач въз основа на предварително вписване в списъка на специалистите, утвърдени за съдебни преводачи към съответния съд, се обхващат от определението за “лица, упражняващи свободна професия”, въведено с чл.1, ал.5, т.1 от НООСЛБГРЧМЛ.
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ на основание чл.3, ал.1, т.9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ). Те са длъжни да подадат заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията в 7-дневен срок от започване на дейността – чл.12, ал.2 от ЗРБ.
Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване – чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Тези лица определят по реда начл.6, ал.9 от КСО и окончателен размер на месечния осигурителен доход.
Предвид гореизложеното, считаме, че съдебните преводачи към съда и прокуратурата, които упражняват дейността въз основа на предварително вписване в списъците на специалистите, утвърдени за съдебни преводачи, към съответния съдебен район, имат статут на лица, упражняващи свободна професия по регистрация по смисъла на чл.4, ал.3, т.1 от КСО. За периодите, през които упражняват трудова дейност те са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица по предвидения в КСО и ЗЗО ред.
При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лица, които упражняват свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл.11, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл.6, ал.8 от КСО (при деклариране на доходите с ГДД по чл.50, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).
В хипотезата на чл.396, ал.2 от ЗСВ обаче, когато е назначен за преводач лице, което не е включено в списъците по чл.398 от ЗСВ и няма регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия, дейността на същото по извършване на преводи следва да се третира като работа без трудово правоотношение, за която то подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.5 или 6 от КСО и чл.40, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл.4, ал.3, т.5 от КСО на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Когато лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение, независимо от неговия размер – чл.4, ал.3, т.6 от КСО.
Възнаграждението за лицата по чл.4, ал.3, т.5 и 6 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.6, ал.4 от кодекса).
Осигурителните вноски за работещите без трудово правоотношение лица се разпределят между осигурителите и осигурените лица по реда на чл.6, ал.3, т.1-9 от КСО.
Поради уреденото в чл.157, ал.6 от КСО уеднаквяване на осигурителните доходи за социално осигуряване, задължителните осигурителни вноски за ДЗПО-УФ за лицата, работещи без трудово правоотношение, се внасят на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотноше-ние, се определя и внася по реда на чл.40, ал.1, т.3, букви „а”-„в” от Закона за здравното осигуряване. Вноската се определя върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността и се разпределя между осигуряващия и осигуреното лице в съотношение 60:40.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО (в т.ч. упражняващите свободна професия и работещите без трудово правоотношение лица), които имат отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение, поради което здравни вноски следва да се внасят и когато изпълнителят по договора за работа без трудово право-отношение има отпусната пенсия.
В случай, че лицето извършва и друга трудова дейност, за която подлежи на осигуряване, следва да се има предвид разпоредбата на чл.6, ал.11 от кодекса, съгласно която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания почл.4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 10;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед изложеното по-горе, за лицата, които едновременно с полагането на труд без трудово правоотношение (извършване на възложения превод) са осигурени на друго основание през съответния месец (в случая по трудово правоотношение) се дължат осигурителни вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като се спазва посочената поред-ност.
На основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т.1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на същата разпоредба, вноск’

Оценете статията

Вашият коментар