1_181/11.11.2010
ЗДДС – чл. 3, чл. 69
ЗКПО – чл.1, т. 7
По повод Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ” – …… изразяваме следнотопринципно становище:
В запитването сте посочили, че Община – …. извършва разходи, свързани със стопанисването на горите от общинския горски фонд – дърводобив, маркиране, сеч, извозване, сортиране, рампиране на дървесина. Получената продукция в резултат на тази дейност се предоставя за продажба на населението.
Във връзка с това поставяте следните въпроси:
1.Следва ли общината да отчита получените приходи от продажбата на дървесина като приходи от стопанска дейност?
2. Може ли да ползва данъчен кредит върху направените разходи?
1. Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос, изразявам следното становище:
Обекти на облагане по смисъла на ЗКПО (в сила от 01.01.2007 г.) са приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия – чл. 1. т. 7 от закона. Следователно основен момент по отношение определянето на общините като данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл. 1 от ТЗ и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар. Продажбата на продукция получена в резултат на дърводобив, се извършва не само от общините, но и от търговски предприятия и други лица. Да се приеме, че приходите от извършващите се от общините продажби в конкретната хипотеза не подлежат на данъчно облагане би означавало общините да се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи такава икономическа дейност в рамките на същия пазар.
Предвид гореизложеното по поставения от Вас въпрос, може да се направи извод, че продажбата на продукция собственост на общините получена в резултат на дърводобив, попада в обхвата на чл. 1 от ТЗ и поради това, когато цените на тези сделки са определени чрез пазарен механизъм, приходите от тях подлежат на облагане по реда на ЗКПО.
2. По смисъла на ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Същевременно разпоредбата на чл.З, ал.5 от ЗДДС регламентира, че органите на местна власт не са данъчно задължени лица за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на такъв орган, включително в случаите, когато се събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности. За целите на облагането с данък върху добавената стойност „дейности или доставки, извършвани от местните органи в качеството им на орган на местната власт”, съгласно §1, т.7 от ДР на закона са тези, извършени от лице, създадено със закон, когато:
– се извършват в изпълнение направомощиятаму,произтичащи от нормативен акт и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
– е установена такса с нормативен акт.
Независимо от това, органите на местна власт са данъчно задължени лица за извършваните от тях доставки, които попадат в кръга на изброените в чл.З, ал.5, т. 1 от ЗДДС, както и за доставки, които ще доведат до значително нарушаване правилата на конкуренцията /чл.3, ал.5, т.2 от с.з./.
В чл.6 от Закона за горите е записано, че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините. От тук произтича и фактът, че независимо от начина по който се ползва дървесина от общинския горски фонд, както и от лицата или институциите, които я добиват, доставките, които извършваобщината могат да се извършват и от търговец и ще доведат до нарушаване правилата на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчнозадължените по ЗДДС лица.
С оглед гореизложеното считаме, че общината е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС във всички случаи, когато извършва доставки, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция., включително извършваните от неядоставки по добив на дървесина от общинския горски фонд.
Данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за:
– получени от него стоки или услуги по облагаема доставка,
– извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка,
– осъществен от него внос,
– изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
– данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави,
– начисления данък при внос на стоки,
– изискуемия от него данък като платец по глава осма от ЗДДС.
Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода – чл.72 от ЗДДС. Това правосе упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларацията за същия данъчен период и посочи данъчния документ, с който се упражнява правото на приспадане на данъчен кредитв дневника за покупкитеза съответния данъчния период.
‘