2_ 327/15.04.2016г.
КСО- чл.10;
чл.4, ал.1, т.7;
чл.5, ал.4, т.1;
чл.6, ал.3;
Излагате следната фактическа обстановка: Дружеството има назначен управител, по договор за възлагане на управлението. Има назначен и прокурист. Управителят и прокуристът могат да представляват дружеството заедно и по отделно. Управителят е назначен по трудов договор в друго дружество и от м.05.2016г., няма да извършва дейност в първото дружество, и няма да получава възнаграждение по договора за управление и контрол. Договорът за управление няма да бъде прекратен.
Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:
1. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за управителя в този случай?
2. Уведомяването в НАП за прекратяване на осигуряването на управителя, назначен по договор за възлагане на управлението само в декларация образец 1 ли е?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване, е определен в чл.4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Обвързването на осигуряването с полагане на труд е въведено с чл.10 от КСО, съгласно който, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до нейното прекратяване.
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество, не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл.10 от КСО, това задължение ще е налице когато лицето упражнява трудова дейност като управител.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е регламентирана в Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
В правомощията на Общото събрание е да избере управител, на когото определя възнаграждение и да го освобождава от отговорност (чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ).
Конкретно по отношение на лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО (управителите и прокуристите на търговски дружества) осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.3 от КСО).
Като „неначислени възнаграждения” на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества се определят дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на дружеството съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Размерът на възнаграждението на управителя може да бъде определен и в документ, различен от онзи, в който е обективирана волята на страните относно предмета на договора и поетите с него задължения (решение № 827/13.12.2007 г. на ВКС по т. дИзх. № 478/2007 г., ТК).
Темата относно осигуряването на лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО е подробно разгледана в писмо № 24-00-7/25.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на „неначислените възнаграждения” е допълнено с писмо № 24-00-10/10.03.2010г. Те са публикуванина интернет страницата на НАП: www.nap.bg.
Видно от горното, разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО не намира приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения в случай, че възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред.
При установяване наличие на дължими възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО с оглед дължимост на осигурителни вноски се прилага предвиденият в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ред за събиране на доказателства и доказателствени средства.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени вчл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
В чл.5, ал.4, т.1 от КСО е вменено задължение за осигурителите да подават данни включително и такива за дните в осигуряване. Предвид това в случай, чеуправителят на дружеството не подлежи на осигуряване по см.на чл.10 от КСО, то следва в декларация обр.№1„ Данни за осигурено лице“, в т.15„Последен ден в осигуряване“ да се посочипоследния календарен денв осигуряване.
‘