Относно: Представителни разходи от извършени от „Адвокатска колегия-…….“
Във връзка с постъпило запитване вх. № …../28.03.2014г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че „Адвокатска колегия-……“ е юридическо лице с нестопанска цел, което не осъществява стопанска дейност. Направени са разходи за официална вечеря, семинари, сувенири, цветя и други разходи, свързани с регламентираната дейност. Разходите са за членове на колегията и са със средства от членски внос.
Поставени са следните въпроси:
1.Разходите подлежат ли на облагане с данък върху разходите?
2.Ако разходите не подлежат на облагане по какъв ред може да се възстановят?
Предвид посочена в запитването информация и съобразявайки относимата правна уредба за 2014г., изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатите членуват в адвокатска колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите й адвокати и адвокати от Европейския съюз.
С разпоредбата на чл. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ определени обекти за облагане с корпоративен данък и това са: печалби, доходите, посочени в този закон, разходите, посочени в част четвърта, определени дейности и приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
ЗКПО определя местните юридически лица като данъчно задължени лица с нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона местни юридически лица са тези, които са учредени съгласно българското законодателство.
Обектите на облагане с данък върху разходите са посочени в чл. 204 от закона. На основание чл. 204, т. 1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. В разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от закона е посочено, че данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.
Предвид посочените правни норми, при приемане на посочената от Вас в писменото запитване фактическа обстановка, че „Адвокатската колегия-……“ не осъществява стопанска/търговска дейност, то същата не се явява данъчно задължено лице и не подлежи на облагане с корпоративен данък. Следователно при извършени представителни разходи не е налице необходимостта от облагане с данък върху представителните разходи.
При условие, че „Адвокатската колегия-…..“ започне да извършва стопански дейности ще възникне задължение да определя, начислява и внася корпоративен данък и също така данък върху разходите, когато извършва представителни разходи във връзка със стопанската им дейност.
По втори въпрос:
При преценка от страна от „Адвокатската колегия-…..“, че недължимо е внесен данък върху разходите в приход на държавния бюджет, то юридическото лице може по собствена инициатива да поиска възстановяване по реда на чл. 129 отДанъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ с писмено искане. Искането за възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи извършването на:
1. ревизия;
2. проверка.
След извършване на необходимите процесуални действия, при липса на задължения към бюджета и при основания за възстановяване на внесен от лицето данък върху разходите, органите по приходите извършват възстановяване на недължимо внесения данък.
‘