Относно: Префактуриране на разходи
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № …../10.09.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Изложената фактическа обстановка е следната:
През 2014г. „М….“ ЕООД и АБВ придобиват поземлен имот в град Пловдив, съгласно НА, при следните квоти: 80% идеални части за юридическото лице и 20% идеални части за физическото лице с цел построяване на многофамилна жилищна сграда. След построяване на сградата физическото лице АБВ ще придобие два апартамента и гараж, а останалите обекти в сградата ще бъдат обект на продажба от страна на юридическото лице.
През същата година са сключени два договора за проучване и проектиране на сградата с дружество, което ще извършва строителството, съответно с двете лица по отделно.
През 2015г. са сключени договори за СМР. Има издадени фактури за авансови плащания от строителя към двете лица. Поради допълнително възникнали разходи са сключени анекси към договора за СМР на „М………“ ЕООД. За целта има издадени фактури и плащания по тях.
„М……..“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, а физическото лице АБВ не е.
„М……..“ ЕООД е сключило договори с ЕВН България Електроразпределение ЕАД и В и К ЕООД и съответно са натрупали разходи като: такса присъединяване към електроразпределителната мрежа, такса изпомпване и пречистване на канали, вода и електроенергия, ползвани на строителния обект.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Трябва ли „М……..“ ЕООД да префактурира част от разходите, натрупани по придобиването на съответния дълготраен актив?
2.Следва ли юридическото лице да префактурира част от разходите по сключените анекси към договор за СМР?
3.Ако трябва да префактурира разходи „М………..“ ЕООД, то в какъв процент?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По отношение на префактурирането следва да се посочи, че то не представлява някаква икономическа дейност, а действие, свързано със счетоводната отчетност, която следва да бъде организирана в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/. Един от основните принципи, на които се подчинява организацията на счетоводната отчетност на предприятията е документалната обоснованост. Съгласно чл. 4. ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Също така при формирането на верен и точен счетоводен финансов резултат е необходимо спазването и на останалите принципи посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗСч катопредпазливост, съпоставимост между приходите и разходите, текущо начисляване, предимство на съдържанието пред формата.
Разходите посочени в запитването са фактурирани на питащото дружество, но не са предназначени изцяло за извършваното от дружеството строителство, видно от изложената фактическа обстановка.
При извършване на последващ данъчен контрол задълженото лице следва да може да докаже обстоятелствата, които определят направените разходи като присъщи за извършваните строителни работи чрез сключени договори, актове и протоколи за извършени строителни работи, актове на контролни органи, първични счетоводни документи и други относими към извършваната дейност, като всички тези доказателства следва да се преценяват в тяхната съвкупност, а не взети отделно и сами за себе си.
Обстоятелството по префактуриране на разходи следва да бъде установено при изследване и преценка на първичните и вторични счетоводни документи и записванията в регистрите водени от предприятието в зависимост от поетите разходи и съответно отразено в общия счетоводен финансов резултат на дружеството.
Съгласно § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ свързани лица са лицата по смисъла на § 1, т. 3, буква „е“ от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството. На основание на посочената правна норма и представената информация физическото лице и дружеството са свързани лица. Финансовите взаимоотношенията между свързаните лица не следва да се различават от същите такива между несвързани лица. Ето защо при установяване на разходи за такси за присъединяване, изпомпване и пречистване на канали вода и други, които са документално доказани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО с първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанските операции, но не са относими като обем и предназначение към извършваното строителство, което се извършва от дружеството следва да бъдат разглеждани и регулирани съобразно нормите на ЗКПО.
С разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на корпоративния закон, е прието, че е налице скрито разпределение на печалба, когато има суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви “а“ и “б“.
Видно от посоченото в запитването още преди да бъде завършена и пусната в експлоатация многофамилната жилищна сграда са налице плащания от страна на дружеството, които е следвало да бъдат извършени от физическото лице, тъй като същото ще получи след приключване на строителството част от сградата – два апартамента и гараж и би следвало да участва в плащанията съобразно своя дял.
Ако физическото лице не вземе участие съобразно своя дял, считам че ще е изпълнена хипотезата на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО – налице са изплатени от дружеството суми, които не са свързани в осъществяваната от него дейност и същите са в полза на едноличния собственик на дружеството, т.е. е налице скрито разпределение на печалбата.
Тъй като от запитването няма данни да е завършено строителството, както и да са отчетени текущи счетоводни разходи за коментираните години данъчното третиране е следното:
-Определяне на окончателен данък върху конкретната сума в размер на 5% на основание § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО;
-Налагане на административнонаказателна санкция по реда на чл. 267 от закона.
Съгласно посочената норма данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба. Санкция не се налага, когато данъчно задължено лице, извършило скрито разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.
Следва да се има предвид, че ако във връзка с извършваното строителство са извършвани плащания, които не са присъщи за дружеството и същите са намерили отражение в текущата счетоводна отчетност за посочените две години, тези разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели и с размера им е необходимо да бъде увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
‘