5.Изх. №53-02-126/15.04.2011 г.
Чл.3, ал.1, т.2от ЗОПБ
В Дирекция ОУИ …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-02-126/ 01.04.2011 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
,,А” АД сключва едногодишни договори с контрагентите си за доставка (продажба) на периодични печатни издания, в които: не е уговорена обща цена (стойност) на договора; отделните парични престации, респ. плащанията по тях се определят и варират конкретно за всяка отделна периодична доставка, за която се издава отделна фактура на стойност под 15 000 лв.; сумарно за целия срок на договора всичките периодични доставки взети заедно биха надвишили сумата от 15 000 лв.
В тази връзка е зададен въпросът:
Следва ли отделните плащания по всяка периодична доставка да се третират като част от плащане по договор, чиято стойност за целия му срок би надвишила 15 000 лв. или периодичните престации се явяват отделни, независими една от друга доставки, по които плащанията могат да бъдат извършвани в брой?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявамследнотостановище:
Ограниченията предвидени в ЗОПБ се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).
С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите и операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършеното плащане.
Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
За да попадне под забраната на чл.3, ал.1, т.2от ЗОПБ един договор, следва към момента на сключването му да е безспорно ясно, че договорената обща парична престация, при това към момента на сключване на договора, надхвърля 15 000 лв.
С други думи,стойностният праг от 15 000 лв. се отнася, както за всяко самостоятелно плащане (т. е паричния поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация(общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Следва да се има предвид, че законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му в сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила. (§2 от ПЗР на ЗОПБ). Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което се извършва след влизането на закона в сила, но произтича от задължения, възникнали преди това (напр. сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв. след влизане на закона произтичащи от задължения на стойностнад 15 000 лв., договорени преди влизането в сила на закона.
Плащането или паричната престация включва и всички данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането, т. е. когато приоблагаема с ДДС доставка с данъчна основа под 15 000 лв. и дължим ДДС, с който общата дължима сума по доставката става над 15 000 лв., доставката попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по нея е задължително да се извършва чрез преводили внасяне по платежна сметка.
При договори, при които няма яснота на доставяното количество или в момента на сключване на договорите е невъзможно да се определи общата им стойност, както и по договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над15 000 лв., следва да се извършва чрез превод или внасяне па платежна сметка, т е. прилага се ограничението на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ спрямо размера на отделните дължими плащания.
‘