Изх. № 24-37-78
Дата: 22.01.2016 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4
Относно: прекратяване на данъчното облагане при отказ от
право на собственост върху превозно средство
По повод на инициирано производство за изготвяне на становище относно констатирано в практиката на органите по приходите противоречие при отказ от право на собственост върху регистрирано за движение превозно средство и свързаните с него последици за данъчното му облагане, внасям следните допълнителни разяснения:
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. „в“ от Закона за собствеността.
Отказът от право на собственост върху движима вещ поначало е неформален акт. Липсата на изчерпателна законодателна регламентация в тази област е продиктувана от разнообразието на ситуации, които могат да възникнат на практика. Доколкото прехвърлянето на право на собственост върху моторни превозни средства изисква писмена форма /чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/, а на регистрирани автомобили – писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то отказът от право върху такива вещи също следва да бъде обективиран писмено, респективно в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение.
Когато превозното средствое регистрирано за движение в „Пътна полиция“ дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение спрямо транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект.Поради тази причина в чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 2000 г. бившият вече собственике длъжен да заяви промяната на собствеността в съответното звено „Пътна полиция“ в 14-дневен срок от настъпването й. Подобно задължение с представяне на договора за прехвърляне на собствеността е възложено и на праводателя и приобретателя при промяна на собствеността на регистрирано превозно средство /чл. 16, ал. 1 от Наредба І-45от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства/.
Поради тази причина в писмо Изх. № 08-М-5 от 18.08.2015 г. на ЦУ на НАП е изразено становище, според което „партидата на отказалия се собственик на лек автомобил следва да бъде закрита на основата на нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост“.
При отказ от право на собственост върху превозно средство, което принадлежи на няколко съсобственици и на което регистрацията за движение в «Пътна полиция» е прекратена, облагането на превозното средство следва да бъде преустановено, т.е. партидата на превозното средство следва да бъде закрита изцяло, тъй като не е налице облагаем обект по смисъла на чл. 54, т. 1 ЗМДТ. Обстоятелството, че превозното средство има и други съсобственици не е релевантно, тъй като липсва облагаем обект.
Когаторегистриранозадвижениепревозносредствопринадлежина
няколкосъсобственицииединиятоттяхсе еотказалотправотосина
собственост върху идеалната си част, партидата на превозното средство не следва да се закрива и облагането следва да продължи за идеалните части, притежавани от другите съсобственици. Отказът от право на собственост не се извършва в чужда полза, поради което не увеличава частите на другите съсобственици.
Независимо, че в закона не е установено задължение за органите по приходите на общините да уведомяват „Пътна полиция“ , с оглед на избягване на злоупотреби на данъчнозадължените лица при формален отказ от право на собственост с цел неплащане на данък, компетентният общински орган е необходимо да информира съответното звено на „Пътна полиция“ за случаите на откази от регистрирани превозни средства.
Отказът от право на собственост като всяко субективно право следва да се упражнява в съответствие с целите на закона и в публичен интерес. Поради тазипричина законодателят е въвел редица случаи на ограничения в упражняването на това право, напр. върху вещи, които се третират от закона като отпадъци /§ 1, т. 17 от ДР на Закона за управление на отпадъците/. Това са т.нар. случаи на „принудителна собственост“, въведени с оглед на защита на публичния интерес, при които не се допуска отказ от право на собственост. Отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗУО са излезлите от употреба моторни превозни средства, в т.ч. с прекратена регистрация, за които има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № І-45 от 2000 г.; изоставени регистрирани МПС и др. /§ 1, т. 1 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, обн. ДВ бр. 7 от 25 януари 2013 г./.
ЗАМ.
/ ГАЛЯ ДИМИТРОВА /
‘