Относно: Придобиване на имот по наследство и подаване на коригираща данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
В Дирекция „ОДОП” – ……… постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-2/19.02.2015 г., относно придобиване на имот по наследство и подаване на коригираща данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Собственик по скица на имот в регулация е починало лице. Неговите наследници са пет на брой. Коригираща данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ подава само единият наследник и се записва като единствен собственик, като представя декларации от другите наследници, че наследственият имот не е тяхна собственост, не са упражнявали владение и не са плащали данъци за имота. Тези декларации са заверени с нотариален печат за заверка на подписи от общината.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. Следва ли при подаване на коригираща декларация наследникът, които подава декларацията да остане като единствен собственик и съответно в данъчната оценка да бъде записан като единствен собственик на имота?
2. Или трябва в данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ да бъдат записани всички наследници от удостоверението за наследници със съответните им идеални части от имота и съответно да бъдат вписани при изготвяне на данъчната оценка на имота? А съответно нотариусът, който ще изповядва сделката ще преценява представените декларации при узаконяване на единия наследник, като единствен собственик на имота.
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи и втори въпрос: По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по администриране на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В тази връзка правилата за приемане на декларации и издаване на удостоверения по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларации и издаването на удостоверения по местни данъци.
По въпроса следва ли при подаване на коригираща декларация наследникът, които подава декларацията да остане като единствен собственик считаме, че в конкретния случай при наличието на подадена декларация за имота е възможна единствено хипотезата на чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ при условие, че е налице промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка. Такова обстоятелство може да бъде промяна в идеалните части на собственост.
Попълването и подаването на данъчна декларация само по себе си не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в гражданското законодателство.
Освен това в материалния закон е предвидена възможност за служителите на общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва/чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ/.
Съгласно чл. 99, ал. 5 от ДОПК, приемането на декларация може да бъде отказано само ако същата не е подписана или не е подадена от упълномощено лице, или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК, поради което непредставянето на документ за собственост при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобиване на недвижим имот не е основание същата да не бъде приета и съответно обработена.
Независимо, че представянето на документ за собственост или учредено право на ползване не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на собственик или ползвател е неотменно условие за облагане с данък върху недвижимите имоти или издаването на удостоверение за данъчна оценка, при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ следва да се изисква представянето на документ, от който да е видно, че деклараторът има достатъчно основания да счита себе си за собственик, освен ако такъв вече е бил представен. За проверка на достоверността на декларираните данни общинският служител би могъл още да :
-изиска данни за актуално състояние на имота от службите по вписванията;
-използва данни от трети лица и институции, които се отнасят до данните,
посочени в декларацията.
При непредставяне на такъв документ декларацията се приема и се процедира по изложения по-долу начин.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец.
Удостоверенията за данъчна оценка се издават на собствениците на недвижими имоти, съгласно декларираните от тях данни.
В ал. 2 на чл. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ е предвидена възможността удостоверение за данъчна оценка да се издава и за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.
Удостоверение за данъчна оценка на имот на лице, което не може да се легитимира като единствен собственик, се издава в следните хипотези:
– представяне на молба – декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587,
ал. 2 от ГПК или удостоверение от нотариус;
-представяне на удостоверение от съдебен орган.
В тези случаи заедно с молбата за данъчна оценка следва да се подава и попълнена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за съответния имот. Данните от тази декларация се използват само за определяне на данъчната оценка на имота, без да се въвежда в програмния продукт за обработка на декларации по чл. 14 от ЗМДТ и съответно без да се формира задължение за нея. Издава се удостоверение за данъчна оценка по реда на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 от ЗМДТ, без да се определят и вписват задължения за имота. Удостоверение в тези случаи се издава само за целите на провеждането на съответното съдебно или нотариално производство и това обстоятелство се отбелязва изрично в него.
Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88 ДОПК, спрямо което намира приложение специалното производство за издаване и обжалване на такива документи, уредено в глава дванадесета „Административно обслужване“ на ДОПК. От компетентността на решаващия орган е преценката на обстоятелствата, мотивиращи издаването на удостоверение или постановяването на отказ да бъде издадено такова.
‘