2_ 1446/08.12.2014 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.4;
чл.9, ал.3, т.1 и 2;
чл.9, ал.3 и 5;
НЕВДПОВ- чл.1а, ал.2;
чл.4а;
Фактическа обстановка: с решение на ВАС от 09.12.2013г. е отменена заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Ваш служител. Основанието, на което е прекратено е чл.245, ал.1, т.8 от ЗВМР от 2006 г. (отм. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г.) – при налагане на дисциплинарно наказание уволнение, предшествано от отстраняване от работа. След уволнението служителя е упражнил правото си на пенсия. Влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна на заповедта за уволнение и явяването на служителя на работа в законния срок е довело до задължението за органа по назначаването да възстанови лицето на предишната му длъжност. На основание чл.245, ал.1, т.6 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), при отказ на служителя да заеми длъжността, на коятое възстановен, служебното правоотношение е прекратено отново.
Желаете да получите становище относно признаването на осигурителен стаж на Вашият служител за периода на незаконното отстраняване и незаконното уволнение, като в периода на незаконното уволнение служителя е упражнил правото си на пенсия.
Във връзка с горното поставяте следните въпроси:
1. За кой период се внасят осигурителни вноски за сметка на работодателя?
2. Върху какъв осигурителен доход, ако служителяне е работил?
С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка (не сте приложили съдебното решение за признаване на уволнението за незаконно; не сте посочили конкретни периоди на уволнението и предшестващото отстраняване от работа), предоставената на Националната агенция за приходите (НАП) компетентност и действащата нормативна уредба в областта на осигурително законодателство, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.4, ал.1, т.4 от Кодекса за задължително социално осигуряване (КСО), задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
На основание чл.9, ал.3, т.1 и 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето:
т.1. през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от КСО не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
т.2. през което лицата по чл.4, ал.1, т. , 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж в тези случаи се зачита от категорията труд, по която лицето е работило преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, ако това е по-благоприятно за лицето (чл.9, ал.3 от КСО).
Осигурителните вноски са в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (чл.9, ал.5 от КСО).
За времето на незаконното отстраняване и уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл.9, ал.3, т.2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл.9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл.6, ал.2, т.3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл.1а, ал.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Съгласно разпоредбата на чл.4а отНЕВДПОВ, за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано. Следва да се има предвид, че осигурителните вноски са дължими, без оглед на това, дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране по чл.4а от НЕВДПОВ.
Когато в периода между уволнението ивъзстановяването на лицето на работа същото придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят следва да внесе дължимите осигурителни вноски за целия период, включително и за този след пенсионирането. Разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1 и 2 от КСО има задължителен характер по отношение на изразената в нея хипотеза, поради което следва да се прилага безусловно.
В случаите на възстановяване на работа след незаконно уволнение, работодателят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларации съгласно чл.5, ал.4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило – от уволнението до възстановяването му на работа. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Компетентната институция, която може да изрази становище относно признаването на осигурителен стаж е Националния осигурителен институт, поради което следва да се обърнете към него по този въпрос.
‘