Прилагане на българското данъчно и осигурително законодателство от ………………. по отношение на българските служители.

Изх. № 24-39-62
Дата:27.05.2015 год.
КСО чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 6;
КСО, чл. 7;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ,чл. 52.
Относно: Прилагане на българското данъчно и осигурително законодателство от ………………. по отношение на българските служители.
В писмото Ви не е изложена изчерпателно конкретната фактическа обстановка, поради което във връзка с поставените въпроси и в съответствие с относимите норми, изразявам следното принципно становище:
1.По въпросите, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 129 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата по трудово правоотношение са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, родени след 31.12.1959г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /УПФ/, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО само във фонд “Пенсии“ (чл. 127, ал. 1 от КСО).
Размерите на осигурителните вноски, които се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване са определени с чл. 6 от КСО, както следва:
?Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО за лицата, родени преди 1 януари 1960г. е 17.8 на сто, за работещите при условията на ІІІ категория труд, като 7.9 на сто е за сметка на осигуреното лице, а за сметка на осигурителя – 9.9 на сто.
?Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО за лицата, родени след 31 декември 1959 г. е 12.8 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд, като 5.7 на сто е за сметка на осигуреното лице, а за сметка на осигурителя – 7.1 на сто.
Осигурителната вноска за лицата по чл. 4б, ал. 1 и ал. 3 от КСО, които се осигуряват само във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд е 17.8 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд.
?Осигурителната вноска за фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО е 3,5 на сто и се разпределя – 2.1 на сто за сметка на осигурителя и 1.4 на сто за сметка на осигуреното лице
?Осигурителната вноска за фонд „безработица” на ДОО е 1 на сто и се разпределя – 0.6 на сто за сметка на осигурителя и 0.4 на сто за сметка на осигуреното лице.
?Осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ е изцяло за сметка на осигурителя и се определя в зависимост от икономическата дейност на осигурителя, според Класификацията на икономическите дейност (КИД-2008) и съгласно Приложение № 2 към чл. 13 на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
?Осигурителната вноска за ДЗПО в УПФ е в размер на 5% и се разпределя – 2,2 на сто за сметка на осигуреното лице и 2,8 на сто за сметка на осигурителя (чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО).
?Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, когато отговарят на условията на чл. 33, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса. Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2015г. е 8 на сто и е определен с чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015г. На основание чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЗО за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО вноската се внася от работодателя, като се разпределя между работодателя и осигурения в съотношение- 60:40.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. С чл. 8 ал. 1, т. 4 на ЗБДОО за 2015 г. е определен максимален размер на осигурителния доход – 2600,00 лв. Съшия е максималният размер на осигурителния доход за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, тъй като в повечето случаи съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО – осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
С оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от ЗЗО, максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, т. е. също 2600,00 лв.
На основание чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят от осигурителите по съответната банкова сметка до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Върху допълнителни доходи от трудова дейност след този срок, осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите (чл. 7, ал. 2 от КСО).
Съгласно чл. 158. от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат по съответната банкова сметка за ДЗПО едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗЗО осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят по съответната банкова сметка едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Както посочихме, съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Принципно за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 3 от същата наредба брутната работна заплата се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Във връзка с въпрос № 4 от писмото Ви отбелязахме че осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят от осигурителите. В чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО също е указано, че здравноосигурителните вноски за същите лица се внасят от работодателя.
……………….. ………………. може да получи и допълнителна информация по прилагане на осигурителното законодателство и на електронната страница на агенцията с адрес http://www.nap.bg.
2.По въпросите, свързани с прилагането на данъчното законодателство:
Редът за облагане и деклариране на доходите, придобити от физически лица е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 12, ал. 1 от този закон, облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ (чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от същия член. В тази връзка следва да се уточни, че понятията „трудови правоотношения” и „работодател” са дефинирани в допълнителните разпоредби на същия данъчен закон. Съгласно § 1, т. 26, букви „а” и „е” от ДР на ЗДДФЛ, трудови са както правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда, така и, правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, а също и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната. На основание т. 27 от същия параграф “работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Предвид цитираните дефиниции доходите, които изплащате на българските служители на Посолството следва да се третират като доходи от трудови правоотношения, но Посолството не се счита за работодател по смисъла на ЗДДФЛ. С оглед на това задълженията, регламентирани в данъчния закон за работодателите (удържане и внасяне на данък (авансово и годишно) за доходите от трудови правоотношения, както и предоставянето на информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи, съгласно чл.73, ал. 6 от ЗДДФЛ, не касаят Посолствата.
В тези случаи задължението за облагане и деклариране на придобитите доходи е на физическите лица, като правното основание е в разпоредбите на чл. 50 и чл. 52 от ЗДДФЛ. За тяхно улеснение, Посолството може да удостовери изплатения доход и удържаните задължителни осигурителни вноски като издаде на всяко от лицата служебна бележка, каквато работодателите издават на основание чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, а в случай, че това не е възможно – друг документ, в който е посочен размера на изплатения облагаем доход и удържаните от лицето задължителни осигурителни вноски.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на услуга, свързана с предоставяне на възможността, чрез платежни терминали на получатели по доставки, извършени от дружествата

.№24-34-112Дата: 21.12.2013 год.ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 3;ЗДДС, чл. 116.Относно: данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на услуга, свързана с

осигурителни вноски за Учителски пенсионен фонд, за учители, без пълен норматив преподавателска работа

2_1473/ 14.09.2010 г.КСО-§22, ал.7 от ПЗРКТ – чл.111 и 114 ОТНОСНО: осигурителни вноски за Учителски пенсионен фонд, за учители, без пълен нормативпреподавателска работа В запитването

ЗМДТ, чл.4, aл. 2

2_33/07.01.2009г.ЗМДТ – чл.4, ал.2В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Лице е придобило недвижим имот през м.май 2006г. Лицето подава декларация за новопридобит имот през

casibom