Прилагане на чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Относно: Прилагане на чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. … от 07.08.2020 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Фондация е сключила договор с немско юридическо лице за техническа помощ. Представен е договор от месец ноември 2019 г. без приложенията, които са техническа спецификация, техническо и ценово приложение.
Поставен е следният въпрос:
Необходимо ли е да се удържа данък при източника?
В отговор на поставеният от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище.
Между българска фондация и немско юридическо лице е сключен договор за възлагане на обществена поръчка „Избор на консултант за осъществяване на техническа помощ при реализацията и отчитането на проект „Пловдив – Европейска столица на културата (ЕСК) през 2019 г.“ Съгласно чл. 1 „Предмет на договора“ немското юридическо лице – изпълнител приема да предоставя услуги по осъществяването на техническа помощ при реализацията и отчитането на проекта „Пловдив – Европейска столица на културата през 2019 г.“ Услугите посочени в договора са консултиране в областта на управление на артистичната програма; комуникационна стратегия, реклама; срещи и конференции по проблемите на проекта; подготовка на отчетен доклад за реализацията на инициативата ЕСК.
Според чл. 1, т. 4 от ЗКПО обект на облагане по ЗКПО са доходите на чуждестранните юридически лица от източник в страната. Следователно чуждестранните юридически лица са данъчно задължени лица за доходи от източник в страната (чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).
Доходите от източник в страната са изрично изброени в чл. 12 от ЗКПО. По-конкретно в ал. 5, т. 4 на чл. 12 от закона са посочени доходите, начислени от местни юридически лица, които се дефинират като възнаграждения за технически услуги. Определението за тези доходи е дадено в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. „Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Определение на понятието „консултантски услуги“ липсва в ЗКПО и в другите данъчни закони, поради което смисълът на това понятие следва да се извлича от общоприетото му значение. Обичайно анализът за преценка наличието на консултантски услуги започва от клаузите на сключен договор с чуждестранно лице за извършване на консултации. Такива договори са тези, при които обект на услуга е решаването на съществуващ проблем, анализ на проблемни ситуации и препоръки, знания или информация за или във връзка с решаването им. Най-общо услугите от консултантско естество се изразяват в даване на становище, специализирано мнение, препоръка. Консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност.
За да се квалифицира видът на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализират процедурите, които се прилагат, сключените договори, уговорените права и задължения и друга информация. Установяването на елементи на определението за възнаграждения за технически услуги в доходите, които ще се изплащат, може да стане само при наличието на пълния набор от документи, които съществуват при българския платец на дохода.
В този смисъл, доколкото от наименованието и предмета на договора може да се извлече информация би следвало да се приеме, че е налице основание за удържане на данък при източника. При наличие на елементи, които не попадат в обхвата на техническите услуги, те би следвало да се определят (разграничат) като стойност. В такъв случай дружеството – платец на дохода, на база наличните документални доказателства, би трябвало да може да разграничи и определи стойност на консултантския елемент, който подлежи на облагане.
Необходимо е да се има предвид, че когато се определят доходи с консултантски характер, прилагането на вътрешното законодателство за облагането им с данък при източника е в зависимост от разпоредбите на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане със съответните държави. Същите на основание чл. 13 от ЗКПО, когато съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на цитирания закон, се прилагат с приоритет, но не автоматично. Необходимо е от чуждестранното юридическо лице да се приложи процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото, която е регламентирана с разпоредбите на чл. 135 до чл. 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Доходите от възнаграждения за технически услуги, подлежат на облагане с данък при източника по реда чл.195 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Настоящото становище е принципно. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се съберат и други доказателства, освен приложените към настоящото запитване, органите по приходите установяват и преценяват доказателствата в съответствие с основните принципи, заложени в кодекса.

5/5

Вашият коментар