Прилагане на Данъчно осигурителния кодекс /ДОПК/, Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

ОТНОСНО: Прилагане на Данъчно осигурителния кодекс /ДОПК/, Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …… постъпи Ваше писмо с вх. № 20-21-71/30.08.2019 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
През 2015 г. и 2016 г. дружество е начислило и изплатило на управителя и едноличния собственик на капитала възнаграждения, съответно е деклариран данък по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ и същият е внесен в законовия срок. Според дружеството тази операция трябва да се счита за грешна. В запитването се уточнява, че сумите начислени и платени като възнаграждение следва да се разглеждат като неправомерно платено възнаграждение. Същите ще се приемат за предоставени на управителя и ще бъдат възстановявани в продължение на десет години. Посочва се, че между управителят и дружеството няма уговорена лихва.
Дружеството счита, че е налице счетоводна грешка и възнамерява да предприеме действия съгласно чл. 103 от ДОПК.
Според изложеното в запитването след отстраняване на грешката дружеството би следвало да дължи данък по ЗКПО върху данъчната основа, увеличена със сумата на възнаграждението, а внесените данъци по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ би следвало да се считат за недължимо внесени и да подлежат на възстановяване.
Във връзка с изложеното в запитването са поставени следните въпроси:
1. Трябва ли да бъде отчетена печалба от дружеството върху начислена лихва за предоставените суми и в какъв размер трябва да бъде лихвата?
2. Сумата на недължимо внесеният окончателен данък ще бъде ли директно прихваната за покриване на корпоративния данък или трябва да бъде направено ново плащане и да бъде искано възстановяване на недължимо платените суми по ЗДДФЛ?
3. Ако сумата не бъде прихваната, в какъв срок би следвало да бъде възстановена недължимо преведената сума по сметките на НАП за данък по чл. 37 от ЗДДФЛ?
Предвид изложеното в запитването, изразявам следното принципно становище:
От представената информация в запитването не може да се направи преценка доколко случаят представлява счетоводна грешка. От друга страна, следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите (НАП) не е компетентна да изрази становище относно счетоводното отразяване на това, което дружеството счита за счетоводна грешка и как следва да се отчитат приходите от лихви. По въпроси относно счетоводната отчетност компетентна да изрази становище е дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите.
По смисъла на счетоводното законодателство „грешка” от минал период означава пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която е била налична към момента, в който финансовите отчети за тези периоди са били утвърдени за публикуване и е могла, при полагането на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за тези минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната, а според чл. 81 ЗКПО това правило се прилага и когато грешките са открити при данъчен контрол.
Според чл. 75, ал. 3 от ЗКПО в случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването ? е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвиден ред за корекции във вече подадени данъчни декларации, извън гореописания ред по ЗКПО.
Съгласно чл. 104 от ДОПК промени във вече подадени данъчни декларации може да се извършват при наличието на две кумулативни условия:
– промените да се правят преди изтичане на законовоустановения срок за подаване на конкретния вид данъчна декларация и
– промените да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата за облагане и размера на задължението.
Тъй като срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 и 2016 г. вече е изтекъл, според ДОПК корекции могат да бъдат направени само след покана от компетентните органи на Националната агенция за приходите (НАП).
Искането за коригиране на подадените данни се разглежда от органите по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК е указано, че при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ? или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в 14-дневния срок, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 (чл. 103, ал. 2 от ДОПК).
Следва да се има предвид, че гореописаната възможност за корекция е валидна при условие, че за данъчните периоди, за които е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, задължението не е установено с акт за установяване на задължение и/или не е извършвана ревизия.
В случай, че между лицата, едното, от които е предоставило парични средства в заем на другото, и когато лицата са свързани по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО и § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК по силата на данъчния закон финансовите им взаимоотношения следва да се уреждат при условия, които не се отличават от условията между несвързани лица. Данъчната основа е необходимо да се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО е дадено определение за пазарна лихва. Тя е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Когато не е договорена пазарна лихва и не е начислен счетоводен приход от лихви са приложими разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане и следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат.
Въз основа на гореизложеното е необходимо да имате предвид, че дружеството, ако счита, че има допусната счетоводна грешка следва да уведоми НАП по реда на
чл. 75, ал. 3 от ЗКПО. Уведомлението ще бъде разгледано и при спазване на процедурния ред в хода на данъчно производство ще бъдат преценени конкретните факти и обстоятелства. Тези действия са от компетентността на органите по приходите в териториалната дирекция, в случая ТД на НАП ….. Същите по спазване на основните принципи в ДОПК – законност, обективност, самостоятелност и независимост, служебно начало, добросъвестност и право на защита ще направят преценка на фактите и ще предприемат действия по компетентност.
Данъчно задължени лица по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци. В случая данъчната тежест е за лицето, получило възнаграждение и обложено по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ. Това е заинтересованото лице, което има право да иска възстановяване на неправомерно удържания и внесен данък или на внесения без основание или на отпаднало основание данък. Прихващане на внесения окончателен данък на физическото лице не може да се осъществи срещу задължения на дружеството.
При подаване на искане за възстановяване по реда на чл. 128 във вр. с чл. 129 от ДОПК следва лицето да докаже недължимо платени или събрани суми за данъци, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
От така описаното в запитването, през 2015 г. и 2016 г. е изплатено възнаграждение за управление и контрол на управителя на дружеството, който е чуждестранно лице. През 2019 г. посочвате, че възникналите правоотношения ще се трансформират в облигационни отношения, като сумата ще се третира като предоставен заем. Не се посочва кои са обстоятелствата, довели до това да се счита, че е налице погрешно изплатена сума. Не се посочва защо не се дължи на управителя това възнаграждение при условие, че той е извършвал управление и контрол. Освен условието, че тази сума ще трябва да се възстанови от управителя на дружеството през следващите 10 години няма други посочени гаранции, че това ще се осъществи. Този срок излиза извън рамките на определения по реда на чл. 109 от ДОПК за извършване на контролни действия и определяне на задължение. Определеният 10 годишен срок на възстановяване не дава възможност в предвидените от закона срокове за контрол и проследяване на обстоятелството дали сумата няма да остане в полза на лицето, а дружеството да отпише вземането и да се постигнат правните последици, целени от лицата още при изплащане на възнаграждението, а именно то да е в полза на лицето.
С оглед на изложеното, не може да се изрази становище дали данъкът следва да се възстанови. Изцяло от компетентността на органите по приходите извършващи проверката или ревизията по искането за възстановяване, е да установят обстоятелствата дали е налице погрешно начислен и удържан данък и следва ли той да се възстанови.

5/5

Вашият коментар