Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 26-Е-65
Дата:25. 06. 2014 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1;
ЗДДС, чл. 70;
ЗДДС, чл. 71;
ЗДДС, чл. 127.

Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 26-Е-65/31.03.2014 г., е изложено следното:
Във връзка с промените в Закона за енергетиката и при изпълнение на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) дружеството в качеството на доставчик от последна инстанция (ДПИ) възнамерява да подпише рамков договор на основание на основание чл.11, т. 13 от ПТЕЕ с дружество мрежови оператор, чиито предмет да е „уреждането на финансовите взаимоотношения, касаещи мрежови услуги за крайни клиенти“ (чл. 23 от ПТЕЕ).
Въпросите, поставени в запитването, са следните:
1.Следва ли да се включват в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС сумите за мрежови услуги, дължими от клиентите на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, при доставката на електроенергия от ДПИ към клиентите?
2.Следва ли да се включват в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС сумите за мрежови услуги, дължими на основание чл. 31, ал. 2 от ПТЕЕ, при доставката на мрежови услуги, извършена от дружеството мрежови оператор към ДПИ?
3.Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за начисления от дружеството мрежови оператор данък за доставката на мрежови услуги?
4.Попада ли събирането от ДПИ на сумите за мрежови услуги, дължими отклиентите на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, и заплащането им на дружеството мрежови оператор в хипотезата на разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По силата на чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени, които сключат договор за комбинирани услуги по чл. 11, т. 10, имат задължение да заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец или доставчик от последна инстанция. Съгласно ал. 2 от същата норма търговците и доставчиците от последна инстанция заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор, независимо дали са получили плащане от клиента. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ПТЕЕ предмет на договорите за комбинирани услуги са продажбата на електрическа енергия и плащането на някои или всички от следните услуги: “достъп до мрежата“, “пренос на електрическа енергия“ и “отговорност за балансиране“. В договорите се уреждат отношенията във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови услуги за съответния ценови период.
Данъчна основа, съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Предвид това, че извършването от ДПИ към клиентите на доставката на електрическа енергия се осигурява чрез получените от същия доставки намрежови услуги (“достъп до мрежата“, “пренос на електрическа енергия“ и “отговорност за балансиране“), извършени от мрежовия оператор, и съответно ПТЕЕ регламентира задължение за клиентите да заплатят дължимите суми за мрежовите услуги на ДПИ, считам че мрежовите услуги са елемент от доставката на електрическа енергия от ДПИ към клиентите и формират част от цената й. Предвид изложеното, считам, че дължимите суми представляват част от възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, и следва да се включат в данъчната основа на доставката на електрическата енергия от ДПИ към клиента.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигуряват надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа и на спомагателните мрежи, равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество, равнопоставеност на производителите и равнопоставеност на клиентите, свързани към мрежата.
Доколкото дружеството мрежови оператор в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа извършва горепосочените услуги към ДПИ, считам, че дължимите суми за мрежовите услуги, които ДПИ дължи на дружеството мрежови оператор на основание чл. 31,ал. 2 от ПТЕЕ, представляват данъчната основа по чл. 26 от ЗДДС на извършената от мрежовия оператор към ДПИ доставка на мрежови услуги.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от ЗДДС „Данъчен кредит”. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Предвид това, за начисления от дружеството мрежови оператор данък върху добавената стойност за доставката на мрежови услуги, по която получател е ДПИ, е налице право на приспадане на данъчен кредит при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от ЗДДС, доколкото ДПИ използва същата за извършването на облагаеми доставки към клиентите.
Предвид изложеното, както и с оглед обстоятелството, че видно от чл. 31, ал. 2 от ПТТЕ, ДПИ в това правоотношение не действа като комисионер (от свое име за чужда сметка), а дължимите суми за мрежови услуги са ценообразуващ елемент на доставката на електрическа енергия и мрежови услуги от него самия към крайния клиент и се включат в данъчната основа на тази доставка, съответно формират данъчната основа на доставката на мрежови услуги, извършена от дружеството мрежови оператор към ДПИ,разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС е неприложима.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Прилагане на ЗМДТ.

ОТНОСНО: Прилагане на ЗМДТ. По отношение на първият въпрос как следва да бъде декларирано в декларация по чл. 14 от ЗМДТ закупено парко-място, намиращо се

Определяне на минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които е въведен минимален месечен размер на осигурителния доход.

.№ 29-00-2Дата: 21.02.2011 год. КСО, чл. 6, ал. 2; КСО, чл. 6, ал. 3.Основания: чл. 6, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване,

Писмено запитване, касаещо данъчното третиране на доходи, реализирани от командировано от „…“ ЕООД физическо лице на територията на Норвегия, с вх. № 26-Б-261/22.04.2020 г. от регистъра на ЦУ на НАП

Изх. № 26-Б-261Дата: 02.07.2020 год. ЗДДФЛ, чл. 42; ЗДДФЛ, чл. 75. ОТНОСНО: Писмено запитване, касаещо данъчното третиране на доходи, реализирани от командировано от „…“ ЕООД

прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване,

Изх. № 53-04-289/05.05.2016 г.Наредба № Н-9/2009 г.,чл.1, ал.1, т.2чл.2чл.13, ал.1 във вр. с ал.2чл.14чл.15В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване,

rehber