ОТНОСНО: Прилагане на изисквания за счетоводна отчетност, издаване на първични счетоводни документи и ползване на касов апарат от физическо лице – регистриран земеделски производител.
Според запитването физическото лице е регистриран земеделски производител, отглеждащо овощни насаждения – ябълки и череши.
Във връзка с извършваната от лицето дейност са поставени следните въпроси:
1. Регистрираният земеделски производител счита ли се за предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводство и има ли задължение да води самостоятелно счетоводство, съгласно посочения закон?
2. Длъжни ли са регистрираните земеделски производители да издават фактури при продажба на произведената от тях земеделска продукция на борси и тържища?
3. При тези продажби следва ли да имат касови апарати, особено в случаите, когато не са търговци по смисъла на Търговския закон. Моля посочете правното основание?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в отговор на Ваше запитване с вх. №23.09.2009г. изразяваме следното становище:
Задължението за водене на счетоводство, изискванията и принципите за неговото осъществяване са предмет на правната уредба на Закона за счетоводството (ЗСч). Доколкото ЗСч урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията (чл.1, ал.1, т.1), постулатите на този нормативен акт не са приложими по отношение на лицата, които не са предприятия. За целите на ЗСч, предвид разпоредбата на чл.1, ал.2 от същия закон, предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства.Съгласноразпоредбата на чл. 2, т.1 от Търговския закон физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не се смятат за търговци.
Следователно, физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, не могат да бъдат определени като предприятия по смисълана ЗСч и нямат задължение да водят счетоводна отчетност.
На основание чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ, физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, са освободени от облагане за доходите си от дейността, свързана с производство на непреработена растителна и животинска продукция по смисъла на т. 21 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Въпреки това, в съответствие с чл.50, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ тези доходи следва да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация в брутен размер, като същите не участват при формирането на общата годишна данъчна основа.
В аспекта на гореизложеното в ЗДДФЛ липсват специални изисквания по отношение на документирането на разходите, различни от тези, предвидени в счетоводното законодателство. Следователно, физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ нямат задължение за доказване на разходите си с първични документи.
По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. На основание чл.4, т.2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и извършват продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4 (доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
– наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование,адресиномерзаидентификацияпочл. 84от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
– предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
– име, фамилия и подпис на съставителя.
Видно от горното правната уредба на ЗДДФЛ изисква физическо лице, което е регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския закон, при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството, а в случаите на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни – фискална касова бележка от фискално устройство.
‘