Относно: прилагане на ЗМДТ и ДОПК
В отговор на поставените въпроси въвВаше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ »- с вх. № … от 30.09.2010г. и предвид изложената фактическа обстановка, както и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
По отношение на първи въпрос, свързан с тълкуването на чл. 44, ал. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1 и чл. 50 от ЗМДТ при облагане на земеделските земи и по-конкретно: има ли задължение нотариуса да преведе по сметка на общината данък при придобиване на имущества – земеделска земя, възстановена по ЗСПЗЗ, следва да имате предвид, че:
Данъчно задължени лица за данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин са лицата по чл. 45 от ЗМДТ, са приобретателя на имуществото по чл. 44 от ЗМДТ, а при замяна това е лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. Когато преобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят. Изключенията от тази норма са разписани в чл. 48 от същия закон.
В чл. 50 от ЗМДТ е регламентирано, че нотариусите извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът, т.е. те нямат качество на данъчно задължени лица. От друга страна нотариусът няма и качеството на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 2 и т. 3 от ДОПК. Неизпълнението на вменените от чл. 50 от ЗМДТ задължения на нотариусите би довело до търсенето на наказателна или административно-наказателна отговорност от тези лица.
В т. 3 от приложения към запитването нотариален акт е видно, че имотът предмет на продажба, е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и разходите по прехвърлянето са за сметка на продавачите.
Предвид факта, че към запитването не са представени документите, цитирани в нотариалният акт /удостоверение за наследници и решение на поземлената комисия/, от които да е видно дали прехвърлителите са наследниците на лица, починали след влизане в сила на решението на поземлената комисия за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи или не, НАП може да изрази конкретно становище по въпроса за дъжимост на данък при придобиване на имущество /земеделска земя/ в конкретния случай. Но за да определите дали се дължи данък при придобиване следва да се съобразите с изразеното становище по втория въпрос след извършване на проверка от Ваша страна при спазване на правомощията предоставени Ви с ДОПК.
В отговор на поставения от Вас втори въпрос относно как да се установи кога е приложен чл. 5 от ЗСПЗЗ при разпоредителни сделки със земеделски земи, следва да имате предвид, че данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин се внася и администрира от компетентната община, определена съгласно условията на чл. 49 от ЗМДТ. Предвид нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на този данък са служители на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители /чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ/.
В случаите, в които органите по приходите, съответно служителите на общините, се възползват от правомощията, предоставени им от ДОПК, респ. посочени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, а именно да изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители с цел установяването на задължения и отговорности за данъци /чл. 12, ал. 1, т. 7 ДОПК/, задължените лица са длъжни да представят исканите документи, данни, сведения и пр.
По отношение дължимостта на данък при придобиване на имущество за земеделски земи, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По силата на посочената правна норма, собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от 1 година, доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок 5 години.
Два текста уреждат началния момент, от който започва да тече петгодишният срок по чл. 5 от ЗСПЗЗ.
Съгласно § 68, ал. 1 от ПЗР на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /обн. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм.. – ДВ, бр. 44 от 2001 г./, началният момент, от който започва да тече петгодишният срок по чл. 5 от ЗСПЗЗ приосвобождаване от данъци и такси на доброволни делби със земеделски земи е датата на влизане в сила на решението на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост.
ЗСПЗЗ създава преференциален режим на облагане, що се отнася до данъка при придобиване на имущества, който се отклонява от хипотезите на освобождаване по ЗМДТ. Колизията между общия режим по ЗМДТ и специалната разпоредба на чл. 5 от ЗСПЗЗ следва да се реши в полза на специалната норма, която се отнася само до земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено по реда на закон.
Освобождаването от данък при придобиване на имущества по раздел III, глава втора от ЗМДТ в хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗСПЗЗ е относимо към доброволните делби и разпоредителните сделки със земеделски земи. В рамките на визирания период освобождаването от данък е еднократно, само за собствениците, на които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и ако е уговорено, че данъкът се дължи от собственика /прехвърлителя/. Наследниците на лица, починали след влизане в сила на решенията на поземлените комисии за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, не се освобождават от данък.
Другият текст, който урежда началния момент, от който започва да тече петгодишният срок по чл. 5, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е § 33 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 99 от 2002 г./. Според § 33, ал. 1 срокът по чл. 5, ал. 1 тече от датата на влизане в сила на решенията на общинските служби по земеделие и гори за възстановено право на собственост.
С § 33, ал. 2 се въвежда изключение от правилото, установено в ал. 1, според което за заварените решения на поземлените комисии за възстановено право на собственост, които са влезли в сила, срокът по чл. 5, ал. 1 тече от влизането в сила на този закон, т.е. на ЗИДЗСПЗЗ, ДВ, бр. 99 от 2002 г. Или в хипотезите, при които решенията на поземлените комисии за възстановено право на собственост са влезли в сила към момента на влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, ДВ, бр. 99 от 2002 г., петгодишният срок по чл. 5, ал. 1 започва да тече от 26.10.2002 г.
В отговор на третият въпрос относно предоставяне на документ за внесен данък при придобиване при подаване на декларация по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, изразяваме следното становище:
Глава втора, раздел I на ЗМДТ не предвижда норми, съгласно които при деклариране на недвижим имот да се представя документ за платения данък при придобиването на декларирания недвижим имот. Такава разпоредба се съдържа в чл. 54, ал. 7 от ЗМДТ единствено при деклариране на превозно средство.
В подкрепа на гореизложеното е текста на чл. 50 от ЗМДТ, съгласно, който съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по глава втора.
С подаването на декларация по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ не се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, в резултат на което за Вас тази норма не е приложима.
По отношение на четвъртия въпрос, какви действия следва да предприеме общината, при условие, че данъкът при придобиване на имущество е преведен в община – не по местонахождение на имота и последната отказва да я преведе поради наличие на задължения на правоимащата община, задължението на нотариуса за правилно насочване на данъка и възможността последния да изиска от общината, в която сумите за данъка са постъпили неправилно да ги преведе по сметка на общината според местонахождението на имота, следва да имате предвид, че:
В компетентност на изпълнителния директор на НАП е възложено единствено издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ /чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ/, с които се цели постигане на единно прилагане на данъчния закон от администриращите органи на различните общини.
С оглед на гореизложеното, извън компетентността на НАП е изразяването на становище по отношение на въпросите, касаещидействията, които следва да се предприемат в случаите на погрешно преведен данък по сметка на неправоимаща община и как да се процедира при получен отказ от същата да преведе сумата по сметка на общината по местонахождение на недвижимия имот, поради наличие на задължения към нея. Считаме, че това са въпроси, касаещи вътрешни процедури и правила на общинската администрация.
Чл. 50 от ЗМДТ вменява като задължение на нотариуса само установяването на плащане на данъка при придобиване на имущество. В ЗМДТ, както и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност не са предвидени разпоредби регламентиращи нотариусите да изискват от общината, в която сумите за данъка са постъпили неправилно да ги преведе по сметка на общината според местонахождението на имота.
В отговор на петият въпрос, относно издаване на данъчна оценка на незавършено строителство, изразяваме следното становище:
На основание чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:
1. до нулев цикъл – 37 на сто;
2. до груб строеж – 63 на сто.
Изразите „до нулев цикъл” и „до груб строеж”, използвани в цитираната правна норма, следва да се тълкуват в смисъл „до достигане на тази степен на строителство”, т.е при наличие на протокол за завършен „нулев цикъл” оценката се определя в размер на 63 % от завършеното строителство, а при завършен груб строеж оценката е 100 % от оценката на завършеното строителство.
С оглед употребявания в правната норма предлог „до”, както и обстоятелството, че изрично не е посочен процентът на оценката да включва посочената степен на изграждане на строежа, може да се направи извод, че законодателят е вложил именно този смисъл в цитираната разпоредба.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че при подаване на молба за издаване на данъчна оценка е приложено удостоверение от Дирекция УТЕС, в което е записано, че степента на завършеност на строежа е 37%.
Предвид текста начл. 12, ал. 1, т. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчната оценка, следва да бъде издадена по реда на т. 2 от същата правна норма – до груб строеж – 63 на сто, тъй като удостоверението, което Ви е предоставено е за завършен нулев цикъл, т.е. 37%.
Съгласно предложение второ на чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, когато се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка на незавършено строителство, към молбата се прилага констативен протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа.
Независимо, че лицето подало молба за издаване на данъчна оценка на незавършено строителство притежава акт за приемане на конструкцията /приложение № 14/, ЗМДТ не го освобождава от задължението визирано в чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ да приложи констативен протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа.
При представяне на протокол за завършен груб строеж, т.е 63%, данъчната оценка, която следва да бъде издадена е 100 % от оценката на завършеното строителство.
По отношение на шестият въпрос, относно възможността за издаване на данъчна оценка по искане на нотариус, за имот, намиращ се на територията на общината, както и друга информация за същия собственост на ДЗЛ, следва да имате предвид, че:
Информацията за декларирано по ЗМДТ от задължените лица движимо и недвижимо имущество не попада в обхвата на данните, представляващи данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ДОПК, а информацията относно размерите на данъчната оценка и дължимия данък по ЗМДТ, изрично е изключена от този обхват.
Ето защо, при постъпило искане за разкриване на посочената информация, разпоредбите на чл. 74 и 75 ДОПК са неприложими.
Следва да имате предвид, че когато горепосочената информация касае физически лица, същата е защитена от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и може да се предоставя на трети лица при наличие на някоя от предпоставките на чл. 4 от ЗЗЛД.
Предвид осъществяваните от от нотариусите правомощия, не намираме законова пречка, при поискване от тяхна страна, информацията за декларирано от задължените лица движимо и недвижимо имущество по ЗМДТ, респ. за размерите на данъчната оценка и дължимия данък, да им бъде предоставена.
В отговор на поставения от Вас седми въпрос, относно необходимостта от предоставяне на пълномощно с нотариална заверка за получаване на всякакви видове удостоверения, включително и удостоверение за данъчна оценка, изразяваме следното становище:
ЗМДТ и ДОПК не съдържат норми, с които изрично да е установено задължение за нотариална заверка на пълномощното при получаване на удостоверения за данъчна оценка на недвижим имот, така, както това е предвидено единствено за удостоверенията за липса и наличие на задължения по чл. 87, ал. 7 от ДОПК.
Следва да имате предвид, че съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
На основание чл. 18, ал. 2 от АПК, пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.