ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-209 от 02.07.2021 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП …….
Посочвате, че дружеството, което представлявате ще извърши покупка на готов уеб сайт, по който сами ще извършвате поддръжка без външни компании. Покупката ще се извърши чрез интернет, като лицето продавач е физическо лице – индийски гражданин.
Задавате въпроса: Какви са необходимите документи, които биха били достатъчни, за да бъде коректно данъчно отразена сделката и следва ли да се удържа данък върху дохода, който ще се изплати на чуждестранното физическо лице?
Предвид на изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
Посочвате, че лицето, от което ще закупите уеб сайта е индийски гражданин, като в допълнителен разговор се уточнява, че не е местно за данъчни цели на Р България.
По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън посочените случаи по ал. 2 от ЗКПО, счетоводният разход се признава за данъчни цели и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция, по аргумент на чл. 10, ал. 3 от ЗКПО.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е посочена информацията, която най-малко следва да се съдържа в първичния счетоводен документ, адресиран към външен получател. Разпоредбите, съдържащи се в ЗСч и в ЗКПО относно прилагането на принципа за документална обоснованост, са идентични. Действително ЗСч има териториален обхват на действие, като обхваща предприятията, изчерпателно посочени в чл. 2 от ЗСч, но относно спазване на принципа за документална обоснованост са уредени случаите, в които първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон (чл. 6, ал. 6 от ЗСч). Регламентирано е, че документална обоснованост е налице и когато е постъпил в предприятието първичен счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, което не е предприятие по смисъла ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1, когато този документ отразява вярно документирана стопанска операция. Тук следва да имате предвид, че за протеклата стопанска операция трябва да са налице доказателства и други документи (например договор, протокол, поръчка, заявка, плащане към доставчика и др.) съдържанието на които допълва липсващата информация, като заедно те покриват изискването за документална обоснованост.
Само наличието на съответния платежен документ за извършеното плащане към доставчика не е достатъчно да се приема, че стопанската операция е документално обоснована, по обратния аргумент от чл. 6, ал. 7 от ЗСч.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да са придружени с превод на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Следва да имате предвид, че при липса на издаден документ от доставчика не може да се докаже осъществената стопанска операция, респективно правата и рисковете (договорени клаузи между страните по сделката и др.). В този случай стопанската операция не е документирана и не покрива принципа за документална обоснованост по смисъла на чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 6 от ЗСч. Участниците (доставчикът и получателят) в стопанската операция следва да са определени (чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч).
Относно задължението за удържане на окончателен данък върху дохода:
Най-общо уеб сайта може да се определи като съвкупността от файлове (снимки), страници, менюта, подстраници, които се обединяват под едно общо домейн име (име на сайта ви). Уеб сайтът всъщност е уеб базиран софтуер, който се инсталира на публичен сървър, за да имат достъп до него всички в Интернет.
„Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване (определение в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО).
Ако изплатеният от Вас доход отговаря на цитираното определение следва да имате предвид следното:
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. По аргумент на противното, когато трудът се полага в чужбина, или услугите се извършват на територията на друга държава, доходите не са от източник в страната. Изключение от това правило е предвидено за конкретно изброени доходи в нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, в т.ч. авторски и лицензионни възнаграждения, когато същите са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ авторските и лицензионни възнаграждения, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице (чл. 37, ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията – платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец, утвърден от Министъра на финансите. Редът и сроковете за внасянето на данъка и за подаването на декларацията са регламентирани съответно в чл. 65 и чл. 56 от ЗДДФЛ.
В чл. 75 от ЗДДФЛ е предвидено, че разпоредбите на СИДДО се прилагат приоритетно, когато предвиждат ред за облагане, различен от националния.
Член 13, т. 1 от СИДДО с Република Индия предвижда, авторски и лицензионни възнаграждения, както и такси за технически услуги, възникващи в едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, да могат да се облагат в тази друга държава.
В точка 2 от същата разпоредба е дадено право такива авторски и лицензионни възнаграждения и такси за технически услуги, да могат да се облагат и в договарящата се държава, в която са възникнали (България), и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е притежател на тези възнаграждения и такси, начисленият данък няма да надвишава: а) 15 на сто от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения, свързани с авторски права върху литературни, художествени или научни произведения, без тези за кинофилми или филми и ленти, използвани за радио- или телевизионни предавания; и б) 20 на сто от брутната сума във всички останали случаи на авторски и лицензионни възнаграждения, както и на такси за технически услуги.
Спогодбата предвижда право на данъчно облагане на тези доходи в България и съгласно нейното законодателство, като условието е данъчната ставка да не надвишава 15 или 20 на сто от брутния размер на доходите.
Предвид, че дължимият данък в Р България е 10 на сто, България има право да облага този доход.
Вие като платец на същия сте задължени да удържате окончателен данък на основание чл. 37, т. 6, във връзка с чл. 8, ал. 6, т. 7 от ЗДДФЛ.