Относно: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
В Дирекция ОДОП ….. е постъпило ваше запитване с вх.№ 94-00-145/12.11.2020 г.
Отправените въпроси са относно прилагането на нормите на ЗДДФЛ.
Посочвате, че ползвате инвестиционна платформа mintos.com и имате доходи от там. Също така притежавате акции на чуждестранни компании, които не сте продали, но получавате дивидент.
Задавате въпросите:
1. Какви данъци дължите и какъв е техният размер? Кога се декларира приходът получен от инвестиционната платформа? Как се формира данъчната основа за облагане? Кога и как се декларира посоченият доход и има ли размер на дохода, който е необлагаем?
2. При условие, че само притежавате акции на чуждестранни компании, дължи ли се данък и трябва ли да се декларира това обстоятелство? Ако се получава само дивидент, декларира ли се този доход и какъв данък се дължи?
С оглед на действащата нормативна уредба и така описаната фактическа обстановка, давам следното становище:
Отговор на въпрос № 1
Определянето на облагаемите доходи от продажба на акции и други финансови активи е регламентирано в раздел V „Доходи от прехвърляне на права или имущество“ на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход от продажба на акции се определя при спазване на правилата, регламентирани в чл. 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 от закона, доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето. Предвид това, облагаемият доход от продажбата на акциите или финансовите инструменти подлежи на деклариране от физическите лица в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето им.
Следователно, във вашият случай, ако извършите сделка на инвестиционната борса и прехвърлите финансови активи за определена стойност се счита, че сте получили дохода, без оглед кога средствата ще постъпят по банковата ви сметка или кога ще ги изтеглите от нея. Доходите от всички сделки, реализирани в рамките на данъчната година от 01. 01. до 31.12. на годината, ще се считат за доход през съответната година, който подлежи на деклариране.
Декларирането на този вид доход се извършва с подаване на годишна данъчна декларация /ГДД/ с приложение № 5. ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.
В данъчното законодателство, което урежда облагането на доходите на физическите лица не е предвиден необлагаем минимум на дохода.
В ЗДДФЛ са регламентирани данъчни облекчения, които лицата могат да ползват и същите са уредени в глава IV, чл. 18 и следващите.
Също така, в чл. 13, ал. 1, т. 3 от същия закон е предвидено, че доходът е необлагаем, когато е от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ. Следва да проверите дали попадате в указаните условия.
Когато доходите са от разпореждане с финансови активи, акции и дялове на чуждестранни компании, тези доходи са с източник в чужбина, местните лица са задължени да ги декларират на основание чл. 6 от закона. При условие, че е удържан данък в съответната страна, лицата могат да ползват предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане по съответната спогодба с държавата, удържала данъка. Следователно, ведно с приложение № 5, лицето, ползващо освобождаване по методите на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/, подава и приложение № 9, при ползване на метода „данъчен кредит“. При ползване на метод „освобождаване с прогресия“ се подават приложение № 9 и приложение № 10.
Плащането на данъка е в срок 30 април на годината следваща годината на придобиване на дохода /чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ/.
Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски. Изключение има, когато действащата СИДДО предвижда прилагане на метод „освобождаване с прогресия“
Данъчната основа, т.е. облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка /чл.33, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Реализираната печалба/загуба по ал. 3 на чл. 33 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.
Определение за средно претеглена цена законодателят е дал в т. 47 на пар. 1 на ДР на ЗДДФЛ.
Продажната цена включва всичко, придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.
Доходът по чл. 33, ал. 3 на закона е доход, подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа /чл. 14 от ЗДДФЛ/. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Отговор на въпрос № 2
Когато лицето придобие акции на чуждестранна компания, същото е длъжно да декларира придобитите акции, като не дължи данък. Информацията за придобито имущество – притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, следва да се декларира от местните лица за данъчната година, когато са придобити. Декларират се с подаване на ГДД и приложение № 8, част I.
При получаване на доходи от дивидент от чуждестранни компании следва да имате предвид, че същият е облагаем доход и подлежи на деклариране и облагане /чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ/. Декларирането на доходи от чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък се извършва с ГДД и приложение № 8, част IV. При условие, че е удържан данък в чужбина, това се посочва в съответното приложение, при правилно облагане и удържане на данък в чужбина, в България лицето може да ползва методите за освобождаване от двойно данъчно облагане, „данъчен кредит“ или „освобождаване с прогресия“, което зависи от съответната СИДДО с държавата на източник на дохода.
При условие, че няма удържан данък в чужбина, лицето не ползва методи за освобождаване и дължи данък в Р България. Тогава в колона № 5 на част IV на приложението се попълва код 3.
В случай на дължим данък, той се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Ставката на данъка е 5 на сто за доходите от дивидент / чл. 38, ал. 1, б. Б от ЗДДФЛ/.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.