Изх. №53-04-863
07.12.2016 г.
чл. 58, ал. 1 т. 18 от ЗДДС
чл. 129 от ЗДДС
чл. 51, ал. 5 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е осъществило доставка на стоки за клиент от трета страна.
„С“ ЕАД закупува стоките предмет на износа с начислен ДДС от производител данъчно задължено лице, установено на територията на страната.
Клиентът от третата страна е направил рекламация на получената стока. Рекламацията е приета както от „С“ ЕАД, така и от доставчика на дружеството в страната. Предстои стоката да бъде върната обратно на територията на страната, подменена за сметка на производителя и обратно изнесена от „С“ ЕАД за третата страна.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При връщането на рекламираната стока на територията на страната,
приложима ли е за дружеството, разпоредбата на чл. 58, ал.1, т. 17 от ЗДДС?
2. При връщането нарекламиранатастокаотдружествотокъм
производителя в страната, приложима ли е разпоредбата на чл. 129 от ЗДДС, включително и за подменената от производителя стока към дружеството?
3.С какви документи, следва да се удостоверява приемането и предаването
на стоките по рекламация и подмяната им с нови, предвид че продукцията е специална и е възможно номерацията на подменените стоки да не съвпада с тази на рекламираната стока?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и трети въпрос:
Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 от закона се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
С чл. 58 от ЗДДС са регламентирани хипотезите, при които вносът се освобождава от данък. Компетентността относно прилагане на нормите за освобождаване от ДДС при внос, също е на митническите органи.
Съгласно чл. 51, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 17 от закона, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти.
Във връзка с приложимостта на съответната правна норма, както и компетентността за преценка на съответните доказателства, е изцяло на органа прилагащ закона, в конкретния случайот компетентността на митническите органи.
По втори въпрос.
По смисъла на чл. 129, ал. 1 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя. В обхвата на тази разпоредба влиза и хипотезата, когато се заменя не само дефектиралата част от стоката, а и цялата стока.
С оглед на гореизложеното и предвид изложената фактическа обстановка, при предоставянето на нови стоки или части, които заменят рекламирани такива по договор за гаранционно поддържане, към съответния контрагент, установен извън територията на Европейския съюз, не следва да се счита, че е налице доставка, респ. задължение за начисляване на ДДС за предоставената нова стока от производителя към дружеството от една страна и от дружеството към контрагента в третата страна.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.’