прилагане на осигурителното законодателство 154

Изх. № М-94-М-415 Дата: 06.03.2020 год. КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1; КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2; КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4; ДР на КСО, § 1, ал. 1, т. 1; ДР на КСО, § 1, ал. 1, т. 3; ДР на ЗЗО, § 1, т. 18; НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2; НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5.ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство

По повод Ваше писмо, заведено с вх. № М-94-М-415 от 21.02.2020 г. в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), Ви уведомявам следното:
Във връзка с кандидатстването Ви за започване на стопанска дейност като физическо лице с европейско финансиране желаете да получите становище по следните въпроси:
1. В зависимост от упражняваната трудова дейност в справка от НАП „Вид на самоосигуряването на самоосигуряващо се лице“ в поле „Упражнявана дейност“ се вписва веднъж „Свободна професия“, веднъж „Съдружник в ООД“. Може ли да се твърди, че това са две коренно различни понятия в самоосигуряването и не би трябвало да се смесват като такива?
2. Може ли да бъде наречено предприятие физическо лице, регистрирано като самоосигуряващо се лице, работещо на граждански договор като асистент-режисьор в телевизия за извършване на услуга към трето лице?
3. Ако едно лице се регистрира с един вид професия и осъществява дейност като свободна професия на граждански договор повече от 3 години, прекъсне осигуряването си и след две години пауза създаде своя фирма, на която е управител, и отново се регистрира като самоосигуряващо се лице – управител, попада ли лицето в дефиницията „Стартиращо предприятие“ или не? Като се има предвид, че първоначалната регистрация в Регистър Булстат е направена вече преди повече от 6 години като свободна професия или това вече е без значение. Тоест, след прекъсване на осигуряването като самоосигуряващо се лице, сменящо свободната професия с управител на новорегистрирано дружество, времето, в което едно предприятие се дефинира като стартиращо, започва да „тече“ отначало?
4. Самонаето ли е лице, регистрирано в Регистър Булстат като свободна професия и след това като самоосигуряващо се лице – свободна професия, за да работи на граждански договор за предоставяне на услуга към фирма работодател? Щом лицето работи на граждански договор, не би ли следвало да не се счита за самонаето, защото фактически с подписване на граждански договор и подаване на годишна декларация с доход от работодателя, удостоверен със служебна бележка за изплатени суми, не е самонаето, защото го е наел друг и това се доказва с подписания граждански договор!?
С оглед функционалната компетентност на НАП, поставените въпроси и относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Обществените отношения, свързани със държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а свързаните със здравното осигуряване съответно със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В зависимост от осъществяваната трудова дейност основанието за осигуряване по КСО за самоосигуряващите се лица се определя с разпоредбите на чл. 4, ал. 3 т. 1, 2 и 4 от кодекса. Съгласно тези разпоредби задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3 т. 1 от КСО);
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО);
3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО);
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица се урежда с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). На основание чл. 1, ал. 2 от тази наредба при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност от така посочените дейности, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. С разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ се определят лицата, които се считат за упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация. Това са лица, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт (нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други);
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
В тази връзка, физическото лице в качеството си на самоосигуряващо се лице, когато извършва повече от една дейност по чл. 4, ал. 3 т. 1, 2 и 4 от КСО има задължение да декларира започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка една от тези дейности.
Съгласно §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО самоосигуряващите се лица се считат за осигурени лица за времето, през което са изпълнени кумулативно следните условия:
* извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от същия кодекс и;
* за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
По смисъла на ЗЗО „самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си (§ 1, т. 18 от ДР на ЗЗО).
Видно от цитираните разпоредби самоосигуряващ е качество на физическото лице, когато отговаря на условията, посочени в закона. Независимо дали физическото лице извършва една, или повече от една от посочените в кодекса дейности (за които то подлежи на задължително осигуряване) има качеството на самоосигуряващо се лице. В това си качество самоосигуряващото се лице има и задължението да декларира започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка една от тези дейности
За целите на КСО с §1, ал. 1, т. 1 от ДР на КСО е дефинирано понятието „предприятие“. По смисъла на Част първа на кодекса „предприятие“ е всяко място, където се полага наемен труд. В този аспект, в случаите, когато лицето единствено в качеството си на самоосигуряващо се лице извършва професионална дейност на свой риск и за своя сметка не налице полагане на наемен труд.
Следва да отбележа, че останалите въпроси, свързани с условията за кандидатстването Ви за европейско финансиране, са извън функционалната компетентност на НАП.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията

Вашият коментар