Изх. № 94-Я-11
Дата:02.04.2014 год.
КТ, чл. 62, ал. 5;
КТ, чл. 129;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 6 ;
КСО, чл. 4, ал. 2;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2.
Наредба № Н-8
ОТНОСНО:прилагане на осигурителното законодателство.
В получено вна Националната агенция за приходите писмо с вх. № 94-Я-11/04.03.2014 г. излагате следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице има сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при един работодател и сключен трудов договор по чл. 111 от КТ при друг работодател. На основание чл. 138 от КТ за всяко от трудовите правоотношения е договорена работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) с продължителност – 2 часа. Законоустановеното работно време за съответната длъжност по договорите е 8 часа.
Във връзка с изложените факти са поставени следните въпроси:
1. Съгласно коя разпоредба от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ следва да се осигурява лицето в месеците, в които работи при всеки от работодателите си за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец?
2. Ако лицето трябва да се осигурява по чл. 4, ал. 2 от КСО в месеците, в които работи при всеки от работодателите си за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, следва ли да се възстановят недължимо внесените осигурителни вноски и необходимо ли е да се коригират подадените данни с декларация образец № 1 и декларация образец № 6 – приложение№ 1 и приложение№ 4 към Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г./ и с уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ?
3. Основанието за осигуряване на лице по трудово правоотношение се определя от работните дни в месеца или от основанието, на което е сключен трудовия му договор?
С оглед относимите нормативни разпоредби и изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище по въпросите от компетентността на Националната агенция за приходите:
На основание чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно чл. 10 от КСО основна предпоставка за възникване на осигуряване еупражняването на трудова дейност. Според същата разпоредба от кодекса осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В чл. 4 и 4а от КСО изчерпателно се определят лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване и социалните рисковете, за които са осигурени тези лица.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За същите социални рискове на основание чл. 4, ал. 1 т. 6 от КСО подлежат на задължително осигуряване и лицата, полагащи допълнителен труд по трудов договор, сключен с друг работодател.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО законодателят е определил, че когато лицето е наето на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, задължително подлежи на държавно обществено осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Видно от цитираните разпоредби на кодекса (чл. 4, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 2 от КСО) по отношение на работещите по трудови правоотношения, обхвата на осигуряване не зависи пряко от основанието по КТ, на което е възникнало трудовото правоотношение. Това е така, защото с посочените разпоредби от КСО законодателят не прави връзка (не препраща) към съответна разпоредба от КТ. Във връзка с държавното обществено осигуряване на основание работа по трудово правоотношение, определящо за обхвата на осигуряването е условието продължителност на работното време, договорено с трудовия договор.
С оглед на изложеното в посочената хипотеза, за месеците, в които лицето, в съответствие с договореното работно време, работи при всеки един от работодателите си за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец приложима е разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО, т.е. подлежи на осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. В този случай не се дължат осигурителни вноски за безработица, общо заболяване и майчинство.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигурителни вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година /чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО/.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО /чл. 1, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите представят данни /декларации/ за:
? осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО);
? сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъкът по ЗДДФЛ (чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на тези декларации са определени в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. (чл.5, ал. 6 от КСО).
Декларация образец № 1“Данни за осигуреното лице“, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. се подава за съответния месец и година като сепопълват данните в съответствие с основанието за осигуряване на лицето. Съгласно указанията за попълване на декларацията за месеците, в които лицето подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 2 от КСО в полето на т. 12 „Вид осигурен“ се посочва код 11 и съответния процент осигурителни вноски за социално осигуряване. Декларация образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“, приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. се попълва с дължимия размер на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване.
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, да се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка /чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК/.
Следва да имате предвид, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, се коригира по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Предвид изложената фактическа обстановка не е налично основание за изпращане на ново уведомление с попълнен код за корекция. В случай, че с допълнително споразумение е изменен трудовия договор, в определените с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. случаи, работодателят е длъжен да подаде уведомление за регистрация на допълнителното споразумение, с което се променя длъжността и/или срокът на договора.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/