Относно: Прилагане на осигурителното законодателство от лице, което се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …… постъпи Ваше писмо с вх. № 94-00-33/09.03.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да изградите, чрез външна фирма, фотоволтаична централа 30 kW в собствен имот. Дейността по поддръжка на централата също ще се осъществява от външна фирма. Поради това считате, че Вие няма да извършвате никаква трудова дейност по отношение на изграждането и функционирането на централата. Работите по трудов договор и сте социално и здравно осигурен.
Към запитването прилагате две писма – от 2017 г. и 2021 г., относно дължимостта на осигурителни вноски върху доходите на физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци.
Поставяте следните въпроси:
1. Трудова дейност ли е продажбата на остатъчна електрическа енергия, чрез „протокол за закупуване от физическо лице” от собствена фотоволтаична централа 30 kW, документирана с протокол от съответното ЕРП?
2. Следва ли върху този доход да се дължат осигурителни вноски?
С оглед описаната фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, следва да имате предвид следното:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването, достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Кръгът на самоосигуряващите се лица е посочен в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Според редакцията й до 31.12.2018 г., това са:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
С последното изменение и допълнение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в кръга на самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26 ал. 1-6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не е регистрирано като едноличен търговец. Тези лица декларират доходите си в Приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл.1, ал.1 и 2 от посочената наредба, задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 6, ал. 11 (предишна ал. 10 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (включително доходи от трудово правоотношение);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед гореизложеното, за Вас ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 и 4а от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО). Следователно, ако упражнявате дейност като физическо лице, което продава остатъчна електрическа енергия от собствена фотоволтаична централа на ЕРП, независимо че не сте регистриран като едноличен търговец, Вие ще попаднете в кръга на задължително осигурените лица и ще подлежите на осигуряване по гореописания ред (основание от чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в редакцията след 01.01.2019 г.).
Обръщам ви внимание, че приложените от Вас писма показват различното третиране на физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци, според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в различните й редакции.
В писмото от 2017 г. е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в редакцията до 31.12.2018 г., когато тези лица не попадаха в кръга на задължително осигурените лица и за тях не възникваше задължение за осигуряване по КСО, а в писмото от 2021 г. – те са включени в кръга на задължително осигурените лица и подлежат на задължително осигуряване по КСО и ЗЗО, според редакцията от 01.01.2019 г.
Упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).