прилагане на разпоредбата на чл. 46 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на парични средства, предоставени от чуждестранно юридическо лице на неговия клон в България<

Изх. № 24-39-34
Дата:17.03.2017 год.
ЗКПО, чл. 46;
ЗКПО, чл. 156, ал. 6;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 2.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 46 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на парични средства, предоставени от чуждестранно юридическо лице на неговия клонв България
Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-39-34/28.02.2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:
„…….. – клон България” КЧТ е клон на чуждестранно юридическо лице, регистриран в България и извършващ строителна дейност на територията на страната, както и услуги, свързани с тази строителна дейност. В периода от 2011 г. до 2016 г. клонът е получил парични средства от чуждестранния си собственик във връзка с дейността си в България за покриване на текущи задължения. Средствата са отпуснати въз основа на вътрешни протоколи, в които не е уговорен срок за връщането им и няма уговорена лихва. Дейността на чуждестранното юридическо лице в Австрия е свързана със строителство и не е свързана с отпускане и предоставяне на парични средства. До края на 2016 г. клонът не е върнал на чуждестранния си собственик средствата, отпуснати през периода от 2011 г. до 2016 г.
Във връзка с гореизложеното са поставени множество въпроси, които в резюме са следните:
1.Прилага ли се за невърнатите средства от клона на чуждестранния му собственик разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО по отношение на погасителната давност от 5 години и следва ли тези средства да се дадат в увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. и следващите години? Следва ли да се признае счетоводен приход на петата година, при положение че чуждестранният собственик на клона и клонът са едно също лице от правна гледна точка?
2.В случай че клонът бъде прекратен в търговския регистър към Агенцията по вписванията поради преустановяване на дейността на чуждестранното лице в България и част от отпуснатите на клона средства не са върнати към датата на прекратяване на съществуването на клона в България, следва ли тези средства да се дадат в увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО, при положение че чуждестранното лице ще продължи дейността си в Австрия? В случай на прекратяване на клона прилагат ли се разпоредбите на чл. 46 от ЗКПО?
3.При условие че част от отпуснатите средства от чуждестранното лице няма да бъдат върнати до края на съществуването на клона в България, следва ли тези средства да се признаят като приход при прекратяването на клона? В този случай признат ли ще бъде този приход за данъчни цели?
4.Приложим ли е чл. 46 от ЗКПО в случай, че за отпуснатите и невърнати парични средства се подпише договор между клона и чуждестранния собственик с уговорени срокове за връщане? Ако в този случай е приложим чл. 46 от ЗКПО, кога следва да се отпишат задълженията към чуждестранния собственик?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Правната уредба на клоновете се съдържа в глава пета на Търговския закон (ТЗ), като правилата по отношение на клоновете на чуждестранно лице са установени в чл. 17а от същия закон.
Клонът на чуждестранно лице не представлява самостоятелно юридическо лице по смисъла на българското законодателство, но има свое седалище и адрес на управление, управители, обособено имущество и подлежи на вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията.
ЗКПО разглежда клона на чуждестранно лице като място на стопанска дейност в страната (§ 1, т. 2 от ДР на ЗКПО). По отношение на получаването на парични средства в мястото на стопанска дейност от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, произтичащи от получени парични средства в мястото на стопанска дейност от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на:
1. финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност, или
2. случаите, когато паричните средства са предоставени от трето лице като лихвоносен заем за целите на мястото на стопанска дейност и се използват изключително в дейността на мястото на стопанска дейност; в този случай счетоводно начислените разходи в размер на дължимите лихвени плащания към третото лице се признават за данъчни цели и при спазване на другите разпоредби на ЗКПО.
От изложената фактическа обстановка става ясно, че конкретният случай не попада в някоя от хипотезите на предвидените в чл. 156, ал. 6 от ЗКПО изключения. От цитираната разпоредба на чл. 156, ал. 6 от ЗКПО е видно, че в общия случай не е допустимо да се признават за данъчни цели счетоводни разходи, произтичащи от предоставянето на парични средства от принципала на неговия клон. Косвеният извод, който може да бъде направен от тази законова формулировка, е, че такова предоставяне на парични средства не носи белезите на задължение на клона към неговия принципал. Това са средства на едно и също лице – чуждестранното юридическо лице, осъществяващо дейност в България чрез своя клон и предоставянето им не може да се разглежда като произтичащо от договорни правоотношения.
Следователно в описания случай разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО нее приложима както за 2016 г., така и ако например през 2017 г. дейността на мястото на стопанска дейност (клона) на чуждестранното лице в България бъде прекратена.
Отговор на въпросите Ви, свързани с признаването на счетоводни приходи от отписване на „задължението” към принципала, е даден в писмо Изх. № 26-00-106/07.03.2017 г. на дирекция „Данъчна политика” при , поради което същите няма да бъдат разглеждани в настоящото становище.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

ОТНОСНО: Приложение наНаредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.Физическо лице закупува дизелово гориво за отопление

КСО, чл.9, aл. 2, т. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 2

2_206/03.02.2012г.КСО- чл.4, ал.3, т.2 чл.9, ал.2, т.5От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че сте управител и съдружник в търговското дружество и Ви

задълженията на предприятието са приложими правилата на счетоводното и гражданското законодателство, действащи през съответния отчетен период.

ЗКПО – чл.462_2896/20.11.2008г.Във Ваше писмено запитване изх.№……………, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” …………. с вх.№………… е поставен въпроса:Следва ли да се увеличи счетоводния финансов

данъчно събитие и изискуемост на данъка върху добавената стойност при вътрешнообщностни доставки

Изх. № 24-30-22Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………относно: данъчно събитие и изискуемост на данъка върху добавената стойност при вътрешнообщностни доставкиУважаема г-жо ,Във връзка с Ваше писмено

ЗДДФЛ, чл.26

Изх. №70-00-4Дата:02.03.2012 год. ЗДДФЛ, чл. 26; ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ, § 18.Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено внас вх. № 70-00-4 от 05.01.2012

aabed