прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при доставка на гориво (метан), което се транспортира от място на територията на страната до трета страна или територия

Изх. № М-94-Й-27
Дата: 09.06.2020 год.
ЗДДС, чл. 115, ал. 1;
ЗДДС, чл. 115, ал. 2;
ЗДДС, чл. 115, ал. 3;
ЗДДС, чл. 115, ал. 4.

ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при доставка на гориво (метан), което се транспортира от място на територията на страната до трета страна или територия

Във Ваше писмо, заведено в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № …………………2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои българско дружество да извършва доставки на гориво (метан) на юридическо лице, регистрирано в трета страна, като горивото ще се транспортира от място на територията на страната до трета страна или територия в съдове под налягане (батерийни ремаркета). През пистолета на метанколонката в съда ще се компресира определено количество метан, например 2500 кг. Със съдействието на спедиторска компания за това количество метан ще се подготвят митническа декларация, пакинг лист и CMR. Ремаркето, окомплектовано с необходимите документи, ще се закачва за влекач и ще бива обмитено, след което ще преминава българската граница и ще влиза на територията на трета страна.
В зависимост от метрологичната обстановка и от възможностите на използваната инсталация клиентът може да изтегли от заредените 2500 кг. около 2300/ 2400 кг. Разликата до 2500 кг. остава в ремаркето и се връща в България.
Сочите, че не е невъзможна и обратната хипотеза, при която клиентът може да изтегли по-голямо количество гориво от това, за което са издадени документи.
За целите на определяне на точното количество гориво, изтеглено от клиента, ремаркето ще се претегля преди да се остави на обекта на клиента и веднага след като се вземе от там, като за всяко претегляне ще се издава кантарна бележка.
Считате, че клиентът дължи възнаграждение за полученото, а не за транспортираното количество гориво.
Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси: 1) При получаване от клиента на гориво, различно по количество от това, за което е издадена фактура, българското дружество-доставчик ще има ли право да издаде кредитно/дебитно известие?
2) При получаване от клиента на гориво, различно по количество от това, за което са издадени документи при неговото транспортиране от място на територията на страната до трета страна или територия, как следва да се уведомят митническите органи, че е налице промяна в доставеното количество гориво и съответно в размера на дължимите от клиента акциз, ДДС и мито?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
По силата на ал. 2 на същата норма известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.
Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗДДС при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.
Известието се издава най-малко в два екземпляра, за доставчика и за получателя, и следва да съдържа реквизитите, посочени в ал. 4 на същата норма.
Съобразявайки цитираните разпоредби, в случай че българското дружество достави на клиента гориво, различно по количество от това, за което е издало фактура, в 5-дневен срок от възникване на съответното обстоятелство дружеството е длъжно да издаде кредитно или съответно дебитно известие.
По втори въпрос:
Информирам Ви, че поставеният въпрос е изпратен за отговор по компетентност до Агенция „Митници“ с писмо изх. № М-94-Й-27#2/22.05.2020 г. по описа на ЦУ на НАП. От Агенция „Митници“ е получен отговор, заведен в ЦУ на НАП с вх. №М-94-Й-27#3/01.06.2020 г., който е следният:
„По отношение износа на гориво (метан) за трети страни, следва да се отчита разпоредбата на чл. 269, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), съгласно която съюзните стоки, предназначени да бъде изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ.
В съответствие с чл. 163, параграф 1 от МКС митническата декларация се придружава от всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани, включително съответната/ите проформа фактура/и за количеството стока, предвидена за износ, договор за покупко-продажба, както и съответните транспортни документи за превоза на метана от България до трета страна.
При реимпорта на съда, за случаите, когато в него има наличен метан, следва да се отчитат разпоредбите за върнати стоки, съгласно чл. 203, параграф 1 от МКС. Върнатите стоки, декларирани за допускане за свободно обращение в рамките на срок от три години, се освобождават от вносни мита по заявление на заинтересованото лице, включително и в случаите, когато върнатите стоки представляват само част от стоките, изнесени преди това от митническата територия на Съюза. Важно изискване за прилагане на разпоредбите за върнати стоки е тяхното пълно идентифициране и доказване по категоричен начин, че изнесените стоки са идентични с внасяните.
Тъй като в запитването е посочено, че остатъчно количество метан се връща обратно на митническата територия на ЕС, в частност територия на Република България, износителят може да поиска информационен лист INF3 в момента на износа, който се издава от митническото учреждение на износ при завършване на формалностите по износа на стоките, съгласно чл. 255, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (РИ).
За целите на освобождаването от вносни мита е необходима информация, която удостоверява, че условията за освобождаване са изпълнени, съгласно чл. 203, параграф 6 от МКС. Изискваната информация се предоставя от декларатора на митническото учреждение, в което се подава митническата декларация за допускане за свободно обращение, съгласно чл. 253, параграф 2 от РИ и може да бъде предоставена по един от следните начини:
1. Чрез достъп до съответните данни от митническата декларация за износ, въз основа на която върнатите стоки са били първоначално изнесени или реекспортирани от митническата територия на Съюза;
2. Чрез заверена от компетентното митническо учреждение разпечатка на митническата декларация за износ, въз основа на която върнатите стоки са били първоначално изнесени или реекспортирани от митническата територия на Съюза;
3. Издаден от компетентното митническо учреждение на износ документ със съответните данни от тази митническа декларация;
4. Издаден от митническите органи документ, удостоверяващ, че условията за освобождаване от вносни мита са изпълнени (информационен лист INF3).
Съгласно чл. 253, параграф 3 от РИ, посочената по-горе информация не се изисква, когато от информацията, намираща се на разположение на компетентните митнически органи, се установи, че стоките, декларирани за допускане за свободно обращение, са били първоначално изнесени от митническата територия на Съюза и към онзи момент са изпълнявали условията за освобождаване от вносни мита като върнати стоки.“.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар