прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-69/30.05.2016 г.
ЗДДС,
ППЗДДС,
чл.114, ал.6
чл.78, ал.10
чл.114, ал.10 и ал.1
чл.79, ал.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …… е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-69/…04.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
В качеството си на доставчик на топлинна енергия, от … … ЕАД са Ви уведомили, че като небитов клиент следва да подадете заявление за отказ от фактура на хартиен носител и да се регистрирате на техния уеб сайт, за да можете да сваляте фактурите за консумирана топлинна енергия във формат „.pdf“.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Отговаря ли системата на … … ЕАД за издаване на „електронни фактури“ на изискванията, указани в ЗДДС и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) ?
2. Възможно ли е да се ползват за целите на ДДС електронни фактури, свалени от уеб сайта на … … ЕАД като същите са без електронен подпис ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
В разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (Директива 2010/45/ЕС) е установено равнопоставено третиране на фактурите както на хартиен носител, така и в електронна форма. Един от основните принципи, залегнал в директивата е, че фактурите на хартиен носител и електронните фактури следва да бъдат третирани равнопоставено, а административната тежест върху фактурирането на хартиен носител не следва да се увеличава. Друг основен принцип в директивата е, че издаваните фактури трябва да отразяват точно действителните доставки на стоки и услуги и респ. изисква автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите да бъдат гарантирани от момента на издаването им до края на периода на съхраняване.
Дефиниция на понятието „електронна фактура“ е дадено в разпоредбата на чл.217 от Директива 2010/45/ЕС – това е фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. От значение е да се отбележи, че електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябва да съдържа елементите, които се изискват с Директивата за ДДС.
Съгласно Директивата за ДДС, за да може една фактура да бъде считана за електронна фактура, същата трябва да бъде издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Това може да включва фактури под формата на структурирани съобщения (формат XML) или друг електронен формат (като електронно писмо с приложение във формат PDF или факс, получен в електронен не хартиен формат).
В контекст на горното, не всички фактури, издадени в електронен формат, могат да бъдат считани за електронни фактури. Фактури, създадени и изпратени в електронен формат посредством използването на счетоводен или друг софтуер, и получени на хартиен носител, не са електронни фактури. От друга страна фактури, издадени на хартиен носител, които са сканирани, изпратени и получени по електронната поща, могат да бъдат считани за електронни фактури.
Конкретният вид на електронния формат на фактурата не следва да е от значение, а само фактът, че фактурата е в електронен формат, когато се издава или получава. Фактурата се счита за издадена, когато доставчикът или трето лице, действащо от негово име, или клиентът при самофактурирането, я представя така, че тя да бъде получена от клиента. Това може да означава, че електронната фактура е изпратена пряко на клиента например по електронната поща или по сигурна връзка, или непряко например посредством един или няколко доставчици на услуги, или се предоставя на клиента чрез уебпортал или по друг метод.
Издаваните фактури трябва да отразяват действителни доставки. Този принцип е разписан в съображение 10 от Директива 2010/45/ЕС – Фактурите трябва да отразяват действителните доставки, поради което следва да бъдат осигурени тяхната автентичност, цялост и четливост. Контролът на стопанската дейност може да се използва, за да се установи надеждна одитна следа, свързваща фактурите и доставките, като по този начин се гарантира, че всички фактури (независимо дали са на хартиен носител или в електронна форма) отговарят на тези изисквания.
Видно от разпоредбата на чл.233, т.1 от Директива 2010/45/ЕС, автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на дадена фактура, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма, са гарантирани от момента на издаването до края на периода на съхранението на фактурата.
Всяко данъчнозадължено лице определя начина, по който да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Това може да се осъществи чрез какъвто и да било контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги.
Така също съгласно разпоредбите на чл.233, т.2 от Директива 2010/45/ЕС, данъчно задълженото лице може да изпълни задължението си да гарантира автентичността на произхода и целостта на съдържанието например чрез използването на технологиите, описани в разпоредбата: усъвършенстван електронен подпис или електронен обмен на данни (ЕОД). Сами по себе си обаче тези технологии не могат да докажат, че е извършена доставка.
Аналогично с постановките, указани в чл.233, т.1 и т.2 от Директива 2010/45/ЕС е изискването, регламентирано в разпоредбата на чл.114, ал.6 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.
Видно от горното, издаваните фактури могат да бъдат изпращани и по електронен път като следва да се има предвид, че фактурите по електронен път се приемат, когато получателя е потвърдил получаването им и при условие, че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.
Чл.114, ал.10 от ЗДДС във вр. с ал.11 от същата разпоредба регламентира, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги, а автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
2. електронен обмен на данни.
Като допълнение към горното е и разпоредбата на чл.78, ал.10 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), видно от която гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл.114, ал.10 от закона могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.
По отношение на различните начини, способи, графични и текстови формати за изпращане на фактурите трябва да се отбележи, че е необходимо съответния начин на изпращане да не дава възможност нито на издателя, нито на получателя на фактурата да могат да оспорват факта на нейното издаване , респ. получаване както и да няма възможност да се извършват последващи промени при вече издадена фактура както от самия издател така и от получателя.
Видно от гореизложеното, квалифицираният електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) е една от технологиите посредством която се осигурява автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Следва да се има предвид, че това е възможност, а не задължителен способ, ако посочените в чл.114, ал.11 от ЗДДС могат да се осигурят и чрез друга технология или процедура в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.79, ал.10 от ППЗДДС. Поради това могат да се използват и електронни фактури, които не са подписани с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар