прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-637/12.10.2016 г.
ЗДДС- чл.114, ал.1; чл.114, ал.2, чл.71, т.1
ДОПК – чл.84, ал.1
ППЗДДС- чл.78,
ЗКПО- чл.10, ал.1
ЗСч – чл.3, ал.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-637/31.08.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
ZZZ е българско юридическо лице, което осъществява дейност с търговия на стоки. При извършването на дейността си, дружеството получава различни доставки, които са документирани с първични счетоводни документи от съответните доставчици.
За някои от доставчиците на ZZZ е предвидено издаването на фактури от фискално устройство по реда на разпоредбата на чл.34 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18). При този способ на издаване на фактури и поради технологични ограничения, доставчиците не изписват пълното наименование на дружеството като се използват различни съкращения и/или не се изписва вида на дружеството (командитно дружество – КД). Посочвате, че са и налице пропуски, свързани с изписването на адреса на получателя (използване на съкращения, непосочване на пощенския код и др.).
От друга страна, в документите е налице надлежно посочване на данните на доставчика, както и на стопанската операция (вид на стоката/услугата, количество, цена и др.).
По отношение на така издадените фактури поддържате становището, че при посочването на единен идентификационен код от търговския регистър и на идентификационен номер за целите на ДДС на дружеството, самия получател („ZZZ“) по съответната доставка е индивидуализиран по несъмнен начин в издадената фактура. Също така отбелязвате, че използваните съкращения и/или непълноти при изписване на фирмата на дружеството, неговия вид, адрес и др. не следва да определят документа като неотговарящ на изискванията на материалните данъчни закони.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли издадена фактура да се счита за валидна при условие, че в нея липсват някои от реквизитите по чл.114 от ЗДДС, както и ако са налице използвани съкращения при изписване на фирмата на дружеството, адрес и др. ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл.114, ал.1, т.1-т.15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл.78 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Всяка една фактура задължително съдържа пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално. Този задължителен реквизит е разписан в чл.114, ал.1, т.2 от ЗДДС. Други задължителни реквизити, които трябва да се съдържат във фактурата, са следните:
?т.4 като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа име и адрес на доставчика;
?т.7 – име и адрес на получателя по доставката;
?т.8 – идентификационен номер по чл.94, ал.2 на получателя, съответно номера по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят.
Във фактическата обстановка към запитването е цитирано указание на№ УК – 1/14.02.2006 г. относно някои особености по съставянето на първичните счетоводни документи по реда на Закона за счетоводството, Данъчно – осигурителния процесуален кодекс и материалните данъчни закони през 2006 г. Указанието е издадено въз основа на Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС. Един от основните мотиви на съда в тълкувателното решение е, че липсата на някой от минималните задължителни реквизити на първичния счетоводен документ, не прави сам по себе си документа недействителен за целите на националното счетоводно и данъчно законодателство.
Конкретно в указание № УК – 1/14.02.2006 г. е посочено, че хипотезите при които в данъчните документи в раздела на данните за доставчика са посочени ЕИК/код по регистър БУЛСТАТ, изцяло покриват изискванията за идентификация на конкретно данъчно задължено лице по ДОПК и за посочване на идентификационния номер по смисъла на ППЗДДС. При отразяване на издадените данъчни документи в дневника за покупките в полето „идентификационен номер на контрагента (доставчик)” следва да бъде вписан неговият ЕИК/код по регистър БУЛСТАТ, респ. ЕГН за физическите лица-доставчици.
Разпоредбата на чл.84, ал.1 от ДОПК регламентира, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл.81, ал.1, т. 2-4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Друг основен аспект от указание № УК – 1/14.02.2006 г. е, че за целите на ЗДДС и ППЗДДС, доставчикът и получателя по дадена доставка могат да се идентифицират в данъчните документи само с техния ЕИК на основание § 1, б. „а“ от ДР на ППЗДДС. Доколкото няма конкретно изискване за пълното изписване на фирмите на дружествата (доставчик и получател), считам, че е налице възможността в издадената фактура да се използват съкращения или да са налице някои непълноти предвид наличието на ЕИК на доставчика и на получателя.
Въз основа на горното и на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит ще е налице когато лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Що се касае до реквизитите на първичният счетоводен документ, същите са разписани в разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Съгласно чл.3, ал.3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на един счетоводен разход за данъчни цели в чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч. По силата на чл.10, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Следователно разходите се считат за документално обосновани и се признават за данъчни цели само тогава, когато те са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Прилагане на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС.

Относно: Прилагане на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС.В запитването е изложена следната фактическа обстановка: За целите на икономическата дейност се получават материали от страни

прилагането на чл. 18, ал.1 и 2, от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, /лицето е категоризирано с 80 % нетрудоспособност с решение на ТЕЛК, срокът на което е изтекъл на

5_ 20-00-959/07.07.2009г.ЗДДФЛ чл. 18, ал.1 и 2;чл. 23, ал.1ДОПК чл. 85относно : прилагането на чл. 18, ал.1 и 2,отЗакона за данъците върху доходите на физическите

идентификацията на акционерите, които притежават временни удостоверения и да отрази тази информация в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, където да бъдат попълнени всички изискуеми реквизити. Изчерпателното

Изх. № 26-А-71Дата:23.04.2012 год.ЗДДФЛ, чл. 38;ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 73.По повод Ваше писмено запитване, препратено в ЦУ на НАП и заведено с вх.