прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-637/12.10.2016 г.
ЗДДС- чл.114, ал.1; чл.114, ал.2, чл.71, т.1
ДОПК – чл.84, ал.1
ППЗДДС- чл.78,
ЗКПО- чл.10, ал.1
ЗСч – чл.3, ал.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-637/31.08.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
ZZZ е българско юридическо лице, което осъществява дейност с търговия на стоки. При извършването на дейността си, дружеството получава различни доставки, които са документирани с първични счетоводни документи от съответните доставчици.
За някои от доставчиците на ZZZ е предвидено издаването на фактури от фискално устройство по реда на разпоредбата на чл.34 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18). При този способ на издаване на фактури и поради технологични ограничения, доставчиците не изписват пълното наименование на дружеството като се използват различни съкращения и/или не се изписва вида на дружеството (командитно дружество – КД). Посочвате, че са и налице пропуски, свързани с изписването на адреса на получателя (използване на съкращения, непосочване на пощенския код и др.).
От друга страна, в документите е налице надлежно посочване на данните на доставчика, както и на стопанската операция (вид на стоката/услугата, количество, цена и др.).
По отношение на така издадените фактури поддържате становището, че при посочването на единен идентификационен код от търговския регистър и на идентификационен номер за целите на ДДС на дружеството, самия получател („ZZZ“) по съответната доставка е индивидуализиран по несъмнен начин в издадената фактура. Също така отбелязвате, че използваните съкращения и/или непълноти при изписване на фирмата на дружеството, неговия вид, адрес и др. не следва да определят документа като неотговарящ на изискванията на материалните данъчни закони.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли издадена фактура да се счита за валидна при условие, че в нея липсват някои от реквизитите по чл.114 от ЗДДС, както и ако са налице използвани съкращения при изписване на фирмата на дружеството, адрес и др. ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл.114, ал.1, т.1-т.15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл.78 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Всяка една фактура задължително съдържа пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално. Този задължителен реквизит е разписан в чл.114, ал.1, т.2 от ЗДДС. Други задължителни реквизити, които трябва да се съдържат във фактурата, са следните:
?т.4 като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа име и адрес на доставчика;
?т.7 – име и адрес на получателя по доставката;
?т.8 – идентификационен номер по чл.94, ал.2 на получателя, съответно номера по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят.
Във фактическата обстановка към запитването е цитирано указание на№ УК – 1/14.02.2006 г. относно някои особености по съставянето на първичните счетоводни документи по реда на Закона за счетоводството, Данъчно – осигурителния процесуален кодекс и материалните данъчни закони през 2006 г. Указанието е издадено въз основа на Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС. Един от основните мотиви на съда в тълкувателното решение е, че липсата на някой от минималните задължителни реквизити на първичния счетоводен документ, не прави сам по себе си документа недействителен за целите на националното счетоводно и данъчно законодателство.
Конкретно в указание № УК – 1/14.02.2006 г. е посочено, че хипотезите при които в данъчните документи в раздела на данните за доставчика са посочени ЕИК/код по регистър БУЛСТАТ, изцяло покриват изискванията за идентификация на конкретно данъчно задължено лице по ДОПК и за посочване на идентификационния номер по смисъла на ППЗДДС. При отразяване на издадените данъчни документи в дневника за покупките в полето „идентификационен номер на контрагента (доставчик)” следва да бъде вписан неговият ЕИК/код по регистър БУЛСТАТ, респ. ЕГН за физическите лица-доставчици.
Разпоредбата на чл.84, ал.1 от ДОПК регламентира, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл.81, ал.1, т. 2-4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Друг основен аспект от указание № УК – 1/14.02.2006 г. е, че за целите на ЗДДС и ППЗДДС, доставчикът и получателя по дадена доставка могат да се идентифицират в данъчните документи само с техния ЕИК на основание § 1, б. „а“ от ДР на ППЗДДС. Доколкото няма конкретно изискване за пълното изписване на фирмите на дружествата (доставчик и получател), считам, че е налице възможността в издадената фактура да се използват съкращения или да са налице някои непълноти предвид наличието на ЕИК на доставчика и на получателя.
Въз основа на горното и на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит ще е налице когато лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Що се касае до реквизитите на първичният счетоводен документ, същите са разписани в разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Съгласно чл.3, ал.3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на един счетоводен разход за данъчни цели в чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч. По силата на чл.10, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Следователно разходите се считат за документално обосновани и се признават за данъчни цели само тогава, когато те са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар